Гърни се вгледа в мокрия пейзаж навън. В ума му започваше да се оформя интригуващ, макар и твърде теоретичен, сценарий. Сценарий, според който Джилиан може би е изпълнявала много по-важна и активна...
Откъм шосето под плевнята се разнесе ниско боботене, което прекъсна мисълта му. Отиде до прозореца на кухнята, откъдето имаше най-добра видимост към плевнята, и установи, че патрулната кола е изчезнала. Хвърли поглед към часовника: четирийсет и осемте часа, през които им бе обещана полицейска защита, бяха изтекли. Междувременно на мястото, където шосето преминаваше в тесния път към къщата на Гърни, се бе появило друго превозно средство. Именно ръмженето на неговия двигател, което сега бе значително по-силно, бе чул Гърни.
Автомобилът бе червен "Понтиак", класически модел от 70-те години, а Гърни познаваше само един човек с такова возило – Джак Хардуик. Фактът, че използва червения понтиак, а не черен форд "Краун Виктория" означаваше, че в момента не е на служба.
Гърни отиде до страничната врата и го изчака. Хардуик излезе от колата, беше със стари сини дънки, бяла тениска и много износено мотористко яке: старомодно "лошо момче" със своята машина на времето.
– Каква изненада – посрещна го Гърни.
– Ами реших да се отбия и да се уверя, че не си получил още някоя кукла за подарък.
– Какво внимание от твоя страна! Хайде, влизай.
След като го последва вътре, Хардуик не каза нищо, само оглеждаше стаята.
– Карал си дълго в дъжда – отбеляза Гърни.
– Дъждът спря преди цял час.
– Така ли? Явно не съм разбрал.
– Като те гледам, все едно умът ти е на друга планета.
– Ами сигурно е така – отвърна Гърни значително по-остро, отколкото бе възнамерявал.
Хардуик не реагира.
– С тая печка на дърва спестяваш ли много?
– Какво?
– Спестяваш ли пари от газ с тая печка на дърва?
– Откъде, по дяволите, да знам? За какво всъщност дойде, Джак?
– Какво, не може ли човек да се отбие при стар приятел ей така, за да си поговорят глупости?
– Никой от двама ни няма навика да се отбива "просто ей-така". Нито пък да дрънка глупости. Тъй че за какво точно си дошъл?
– О-о, искаш да минем направо на въпроса. Добре, разбирам и го приемам. Няма да губим излишно време. Какво ще кажеш да направиш кафе и да ми покажеш къде да седна?
– Хубаво – съгласи се Гърни. – Ще направя кафе. Сядай където искаш.
Хардуик бавно отиде в другия край на голямата стая и се загледа в каменната облицовка на старата камина. Гърни включи кафемашината в контакта и натисна копчето.
Няколко минути по-късно двамата седяха един срещу друг на креслата пред камината.
– Не е зле – отбеляза Хардуик, след като отпи от кафето.
– Всъщност е направо чудесно. Какво, по дяволите, искаш, Джак?!
Другият мъж отпи още веднъж, преди да отговори:
– Реших, че можем да обменим малко информация.
– Не смятам, че имам нещо, достойно за обменяне.
– О-о, определено имаш! Е, какво ще кажеш? Аз ти давам нещо, ти ми даваш нещо.
Неочаквано Гърни изпита гняв.
– Добре, Джак. Защо не, мамка му? Ти започваш.
– Говорих отново с онези от Интерпол. Натиснах ги за "Бърлогата на Грег". И знаеш ли какво? Моят човек я наричаше и "Бърлогата на Грегорио". Понякога едното, понякога другото. Случайно да си изненадан?
– Че защо да съм изненадан?
– Последния път като говорихме, ти май бе напълно сигурен, че е само съвпадение. Нали вече не мислиш така?
– Явно не. Надали има кой знае колко хора на име Грегорио в бизнеса със секси снимки.
– Така е. Значи, взел си онази малка чашка от Сол Стек, който по една случайност работи под псевдонима Грегорио като фотограф за "Кармала Фешън". Снима момичета от "Мейпълшейд", които скоро след това изчезват. И така, шампионе, кажи ми какво си намислил? А, да. И докато ми обясняваш, защо не вземеш да ми кажеш и какво точно значеше изражението ти, докато зяпаше над рамото на Холдънфийлд рекламата на "Кармала"?
Гърни се облегна назад, затвори очи и бавно поднесе чашата с кафе към устните си. Беше най-хубавото, което бе пил от дълго време насам. Без да бърза, отпи още няколко глътки, после отвори очи. Погледна към Хардуик, без да отдръпва чашата от устата си. Другият мъж бе заел почти същата поза: с вдигната пред лицето чаша и поглед, вперен в Гърни. Двамата се разсмяха едновременно и оставиха чашите на облегалките на креслата.