– Мамка му, Гърни! Сам не си вярваш на теориите – много обнадеждаващо! Какъв предлагаш да е следващият ни ход?
Точно в този момент мобилният телефон на Гърни звънна и му спести неудобството да отговаря.
Обаждаше се Робин Уиг. Както обикновено, тя пропусна встъплението:
– Имам предварителните резултати от лабораторните тестове на ботушите, намерени в дома на Листън. Капитан Родригес ми даде разрешение да ги обсъдя с вас, тъй като вие предложихте да бъдат анализирани. Моментът удобен ли е?
– Да. Какво разбрахте?
– Доста неща, които се очакваха, както и едно неочаквано. Да започна ли с него? – Гърни винаги бе харесвал спокойния, професионален контраалт на Уиг. Без значение какво точно казваше, тонът ѝ говореше, че редът може да победи хаоса.
– Да, ако обичате. Обикновено разрешението се крие именно в изненадите.
– Да, и аз така смятам. Изненадата в случая е наличието на един специфичен феромон върху ботушите: метил парахидроксибензоат. Какви познания имате в тази област?
– В гимназията бягах от часовете по химия. Най-добре ще е да започнете от самото начало.
– В действителност е съвсем просто. Феромоните са секрети, отделяни от жлезите, чиято роля е да предават информация от едно животно на друго. Феромоните, отделени от дадено животно, могат да привлекат, предупредят, успокоят или възбудят друго. Метил парахидроксибензоатът е много силен кучешки феромон за привличане и бе открит във висока концентрация и на двата ботуша.
– А ефектът му е?
– Всяко куче, и особено куче-следотърсач, лесно и охотно би последвало дирята, оставена от тези обувки.
– А как може да се сдобие човек с въпросния феромон?
– Някои от кучешките феромони се продават, защото ги използват в приютите за животни и в центровете за обучение и промяна на поведението. Другият начин да си го набави човек е направо от разгонена кучка.
– Интересно. Сещате ли се как подобно вещество би могло да попадне случайно върху нечии обувки?
– В тази концентрация? Ако изключим възможността ботушите да са се озовали случайно във взривена фабрика за феромони – не.
– Много интересно. Благодаря ви, сержант. Сега ще ви дам Джак Хардуик. Ще съм ви много благодарен, ако повторите още веднъж онова, което казахте на мен – в случай, че той има въпроси, на които аз не мога да отговоря.
Хардуик имаше един въпрос:
– Под "кучешки феромон за привличане от разгонена кучка" имаш предвид сексуалната миризма на женска, която никое мъжко куче не може да пренебрегне, нали така?
Изслуша краткия ѝ отговор, затвори и върна телефона на Гърни. Изглеждаше развълнуван:
– Леле, майко! Неустоимата миризма на разгонена кучка! Е, какво ще кажеш за това, Шерлок?
– Пределно ясно е, че Флорес е държал кучето-следотърсач да се втурне като стрела по следата.
– Което пък очевидно значи, че е искал да намерим мачетето.
– Без съмнение – съгласи се Гърни, – при това е искал да го открием бързо. И двата пъти.
– Добре, какъв е сценарият? Отрязва им главите, нахлузва ароматизираните галоши, припва в гората, зарязва там мачетето, връща се на местопрестъплението, събува галошите и... после какво?
– В случая със Савана, просто се маха оттам, пеша или с кола, няма значение. – Ситуацията при Джилиан е невъзможната.
– Заради видеозаписа ли?
– Да, както и заради въпроса без отговор – къде може да е отишъл, след като се е върнал в бунгалото?
– Както и заради главния въпрос: защо изобщо му е трябвало да се връща?
Гърни се усмихна:
– Това е една малка част от цялата работа, която мисля, че ми е ясна. Върнал се е да остави ботушите на видно място, така че кучето-следотърсач да се възбуди от миризмата, която моментално да го отведе до оръжието на убийството.
– Което пак ни връща към голямото "Защо?".
– Връща ни и към самото мачете. Казвам ти, Джак, разберем ли как се е озовало на мястото, където сте го открили, без камерата да улови никого на записа – всичко останало ще си дойде на мястото.
– Наистина ли смяташ така?
– А ти не си ли съгласен?
Хардуик сви рамене:
– Някои казват да се върви по следата на парите. Ти пък държиш на това, дето му викаш "несъответствия". Тоест, искаш да следваме онова, в което няма никаква логика.