– А ти какво предлагаш?
– Аз бих казал да следваме онова, което се появява отново и отново. В този случай нещото, което непрекъснато изниква, е сексът. Всъщност, доколкото мога да преценя, всичко в тоя гаден случай по един или друг начин е свързано със секс. Едуард Малъри. Тирана Зог. Джордан Болстън. Сол Стек. Цялата престъпна организация на Скард. Психиатричната специалност на Скот Аштън. Снимките, дето може да са ти направили и заради които си откачил от страх. Дори шибаната следа до мачетето е свързана със секс – невероятното сексуално привличане на разгонена кучка. Знаеш ли какво си мисля, шампионе? Мисля, че е крайно време да се замъкнем до епицентъра на това сексуално земетресение – "Мейпълшейд".
Глава 71
Поради всички причини, които съм описал
Не бе доволен от детайлите по последното разрешение, което грубо отстъпваше на елегантната простота на острото като бръснач острие. Само че не виждаше друг, по-ясен начин да стигне края на пътя. Ужасен бе от неточността на всичко това, от изоставянето на ясните разграничения, които бяха неговата сила, но бе стигнал до извода, че е неизбежно. Допълнителните човешки жертви бяха необходимо зло. Утешаваше се, доколкото бе възможно, като си напомняше, че планираните му действия са определението, сърцето и душата на една справедлива война. Онова, което трябваше да стори, безспорно бе необходимо; а ако едно действие бе необходимо, неизбежните последици бяха оправдани. Смъртта на невинни деца наистина бе за съжаление. Но кой би могъл със сигурност да каже, че са невинни? Нито едно момиче от "Мейпълшейд" не бе наистина невинно. Човек би могъл да спори дали изобщо са деца. По закон може и да не бяха възрастни, но не бяха и деца. Не и в нормалния смисъл на думата.
И така, дошъл бе денят; събитието предстоеше; ако пропуснеше тази възможност, друга едва ли щеше да има. Неговото мото трябваше да бъдат думите "дисциплина" и "обективност". Сега не бе време да се колебае. Трябваше да се придържа към реалността.
Едуард Малъри бе съзрял реалността съвършено ясно.
Героят от "Испанският градинар" не се бе колебал.
Сега бе негов ред да нанесе последния удар по курвите и лъжкините, по тези парчета от дявола.
"Тя е хубаво малко парче" – фраза, която разкриваше много. Да помислим за въпроса, който повдигаше: Парче какво?
Гласът на змията. Хлъзгава уста. Пот върху устните.
Връз главите на тез змии ще стоваря огнения си меч, и ни една не ще се измъкне.
В противната слуз на сърцата им ще забия огнения си кол, и ни едно от тях не ще продължи да тупти.
Така ще бъде унищожено гнусното потомство на Ева и ще се сложи край на безчинствата и долните му деяния.
Поради всички причини, които съм описал!
Глава 72
Още един пласт
– Ами онова нещо в дзен стил, дето винаги го разправяш? Че проблемът не е в грешните отговори, ами в грешните въпроси?
Гърни и Хардуик пътуваха през ниските предпланински части на север от Кетскилс към Тамбъри. В продължение на доста време Хардуик мълчеше, но сега нещо в тона му подсказваше, че има още какво да каже.
– А може би не трябва да се питаме как Хектор е занесъл оръжието на убийството от бунгалото в гората. Защото според видеото въобще не е правил такова нещо. Може би именно от това трябва да изходим.
Гърни усети някакъв странен бодеж в тила си, някакво очакване.
– А какъв според теб е правилният въпрос?
– Да се запитаме следното: как може мачетето да се озове на мястото, където е било намерено?
– Добре. Това е малко по-отворен подход, но не разбирам...
– И как кръвта ѝ се е озовала върху него?
– Какво?
Хардуик замълча за миг, за да си издуха носа. Направи го с обичайния си ентусиазъм и не каза нищо повече, преди да прибере носната кърпа в джоба си.
– Сметнахме, че това е оръжието на убийството, защото кръвта на Джилиан е върху него. Можем ли обаче да сме сигурни, че е така? Ами ако съществува и друг начин...
– Нали вече обсъждахме този вариант и не стигнахме до никъде?
Хардуик сви рамене – явно не бе убеден.
Гърни погледна към него и попита:
– Как иначе кръвта ѝ ще се озове върху него? А и ако мачетето не е било занесено от бунгалото, откъде се е взело?
– И кога?
– Кога ли?
Хардуик подсмръкна, извади отново кърпата и избърса носа си: