– Вярваш ли, че видеозаписът е достоверен?
– Разговарях с агенцията, която го е направила, както и с лабораторията на Бюрото. Техниците, които са го анализирали, смятат, че записът е точен и автентичен.
– В такъв случай не е възможно мачетето да бъде изнесено от бунгалото в промеждутъка между убийството и момента на откриването му. Точка по въпроса. Следователно не е оръжието на убийството. Точка. А скапаната кръв трябва да се е озовала по друг начин върху него.
Гърни почти физически усещаше как мислите му се пренареждат. Знаеше, че Хардуик е прав.
– Ако убиецът си е направил труда да постави кръвта отгоре му – каза сякаш на себе си, – това би повдигнало редица нови въпроси. Не просто как и кога, а и по-важното, защо?
Защо наистина убиецът би хвърлил толкова усилия да организира подобна сложна измама? На теория смисълът на всяко действие, ако бе извършено по план, би могъл да се разбере от неговия резултат. В такъв случай какъв беше резултатът, запита се Гърни, от поставянето на мачетето именно на онова място, при това с кръвта на Джилиан върху него?
После отговори на глас на собствения си въпрос:
– Като за начало – по този начин е било открито бързо и лесно и всички веднага са стигнали до извода, че именно то е оръжието на убийството. Това пък е предотвратило по-нататъшното търсене на друго оръжие. Дирята от миризма между бунгалото и мачетето е изглеждала убедително доказателство и е подсказвало, че Флорес се е измъкнал по този път. Изчезването на Кики Мълър подкрепя идеята, че Флорес е напуснал местността вероятно заедно с нея.
– Ами сега? – попита Хардуик.
– Сега няма никаква причина да вярваме в което и да било от тези неща. Всъщност целият престъпен сценарий, приет за истина от Бюрото, явно е измислен от Флорес. – Замълча, докато обмисляше този последен извод и предположенията, които той извикваше. – Господи!
– Какво има?
– Причината, поради която Флорес е убил Кики и я е заровил в собствения ѝ заден двор...
– За да излезе, че е избягала с него?
– Да. И в светлината на този факт убийството на Кики изглежда като най-хладнокръвната и прагматична екзекуция, която човек може да си представи.
– Ако наистина е била толкова прагматична – попита недоумяващо Хардуик, – защо е използвал такъв варварски метод?
– Може би това е още един пример за двойствената мотивация на убиеца: практическа полза плюс подхранвана от гняв патология.
– Плюс талант за измисляне на простотии, които хората да разпространяват наоколо.
– Какви простотии?
Въодушевлението на Хардуик бе очевидно:
– Ами само си помисли! Целият случай е пълен с разни пикантни истории, още от самото начало. Спомняш ли си оная възрастна съседка – Мириам, Мариан, както там се казваше... онази с териера?
– Мариан Елиът.
– Да, точно така, Мариан Елиът, с всичките ѝ истории за Хектор Флорес – Хектор, звездата от приказката за Пепеляшка; Хектор, звездата от разказа за Франкенщайн. А ако си чел преписите от разговорите със съседите, сигурно си видял разказите за Хектор – латиноамериканския любовник и Хектор – ревнивия педал. Ти самият дори добави един: Хектор – отмъстителя за минали неправди.
– Какво точно искаш да кажеш?
– Нищо не казвам. Питам.
– Добре, какво питаш?
– Откъде се пръкват всичките тия истории, мамка му? Те са наистина интересни, но...
– Но какво?
– Но за нито една от тях няма грам доказателства!
Хардуик рязко млъкна, но явно не бе приключил.
– И... – подкани го Гърни.
Хардуик поклати глава, сякаш не искаше да казва нищо повече. После обаче продължи:
– Някога вярвах, че първата ми съпруга е истинска светица. – Отново замълча и сякаш се оттегли някъде далеч, загледан в пейзажа, който преминаваше покрай прозореца – потъмнелите от дъжда полета и старите провинциални къщи. – Сами си разказваме истории. Пропускаме истинските доказателства, това е проблемът. Така са устроени умовете ни. Просто твърде много обичаме историите. Имаме нужда да вярваме в тях. И знаеш ли какво? Тая нужда те засмуква в шибания канал!
Глава 73
Дверите на рая
Когато минаха отбивката за Хигълс Роуд, джипиесът на Гърни ги осведоми, че ще пристигнат в "Мейпълшейд" след четиринайсет минути. Взели бяха консервативното зелено субару на Гърни, което изглеждаше по-подходящо за случая от спортно изглеждащия червен понтиак на Хардуик, чийто двигател ръмжеше и димеше, гръмко се давеше. Мъглата бе преминала в ситен дъжд, затова Гърни увеличи скоростта на чистачките. Преди няколко седмици една от тях бе започнала да скърца изнервящо; крайно време бе да я подмени с нова.