В гласа ѝ се долавяха толкова много неща, толкова много съперничещи си емоции, сред които и една наивна гордост. Това го накара да се разсмее. Сълзите му отново бликнаха.
– Почини си сега – каза му тя. – Много скоро хората ще се наредят на опашка, за да разговарят с теб. Хардуик е разказал в Бюрото за всичко, което се е случило, за всичко, което си открил – за това кой кой е, кое какво е и какъв невероятен герой си, живота на колко много хора си спасил, но те държат да го чуят от твоята уста.
Известно време той не каза нищо, докато се опитваше да си спомни колкото се може повече.
– Кога си говорила с тях?
– Днес стават точно две седмици.
– Не, имах предвид за... за Скард и пожара.
– Днес стават две седмици от онзи ден – същия ден, когато се върнах от Ню Джърси.
– Божичко! Тоест...
– Ти не беше на себе си. – Тя замълча за миг и очите ѝ внезапно се изпълниха със сълзи, а дъхът ѝ започна да излиза на пресекулки. – За малко да те изгубя! – добави и по лицето ѝ премина нещо диво и отчаяно, нещо, което никога преди не бе виждал.
Глава 80
Светлината на света
– Спи ли?
– Не, не спи наистина. Само е замаян и дремва по малко. Временно му включиха дилодид в системата, за да облекчат болката. Ако му кажеш нещо, ще те чуе.
Вярно беше, помисли си той и се усмихна. Само че лекарството не просто намаляваше болката, то буквално я премахваше. Изтриваше я с вълна от... от какво? От усещането, че всичко е наред. Усмихна се.
– Не искам да го безпокоя.
– Просто му кажи онова, което имаш да му казваш. Той ще те чуе, няма да го обезпокоиш.
Познаваше тези гласове. Гласовете на Вал Пери и Мадлин. Красиви гласове.
– Дейвид? – каза красивият глас на Вал Пери. – Дойдох да ти благодаря.
Последва дълго мълчание. Мълчанието на платноходка в далечината, която бавно прекосява синия хоризонт.
– Предполагам, че само това имам да ти казвам. Оставям ти един плик. Надявам се да е достатъчно. Това е десет пъти повече от сумата, за която се разбрахме. Ако не стига, обади ми се.
Отново мълчание. Лека въздишка. Въздишката на ветрец, преминаващ над поле оранжеви макове.
– Благодаря ти.
Не беше сигурен къде свършва тялото му и къде започва леглото. Не беше сигурен дори дали диша.
А после вече бе буден и се взираше в лицето на Мадлин над него.
– Джак е – казваше тя. – Джак Хардуик от Бюрото. Можеш ли да говориш с него? Или да му кажа да дойде пак утре?
Хвърли поглед покрай нея към фигурата на прага. Забеляза късата сива коса, червендалестото лице, ледените бледосини очи.
– Сега става.
Имаше нужда да проумее нещата с помощта на Хардуик, да се съсредоточи и благодарение на тази нужда нещата в главата му започнаха да се избистрят.
Тя кимна, отстъпи встрани, а Хардуик се приближи до леглото.
– Ще сляза долу да си взема от онова отвратително кафе – каза Мадлин. – Връщам се след малко.
– Знаеш ли какво – каза Хардуик със стържещия си глас, след като тя излезе от стаята – един от тия шибани куршуми мина през теб и улучи и мен – добави и вдигна превързаната си ръка
Гърни хвърли поглед към нея, но не видя кой знае какви поражения. Спомни си как Мариан Елиът бе нарекла Хардуик: "хитър носорог". Започна да се смее. Очевидно обаче бяха намалили дозата на обезболяващите му, защото от смеха го заболя.
– Имаш ли да ми съобщаваш нещо, което да ме интересува?
– Леле, че си студен, Гърни! Никаква любезност! – поклати глава Хардуик, като се преструваше на опечален. – Знаеш ли, че строши гръбнака на Джото Скард?
– Когато го бутнах по стълбището ли?
– Ти не го бутна по стълбите. Ти го яхна надолу по стълбите, все едно е шибана шейна! Та сега е в оная инвалидна количка, с която го заплашваше. Предполагам, че се е замислил и за другите неприятни нещица, които спомена – например възможността съкилийниците му да му пикаят в лицето, когато им скимне. Така че в крайна сметка той сключи сделка с окръжния прокурор за доживотен затвор без право на замяна плюс гаранция, че ще бъде отделен от останалите затворници.
– Каква е сделката?
– Даде ни адресите на специалните клиенти на "Кармала". На онези, дето обичат да отиват докрай.
– И?
– И някои от момичетата, които открихме там, бяха... бяха още живи.
– Това ли беше сделката?
– Трябваше да предаде и останалата част от организацията. Незабавно.
– Предал е другите си двама сина?