– Съжалявам, Блат, но въпросът е личен.
– Значи твърдиш, че не си тук заради случая "Пери"?
– Не твърдя абсолютно нищо.
Блат се обърна към другия полицай, плю на земята и посочи с палец към Гърни:
– Заради ей тоя тип в края на случая "Мелъри" за малко да изтрепят всички полицаи.
Глупавото обвинение беше на косъм да накара Гърни да избухне, повечето хора не подозираха за тази склонност на характера му.
Вторият полицай като че ли усети надигащата се заплашителна вълна или просто му бе писнало от заяжданията на Блат, на които вероятно беше редовен свидетел. Или пък нещо му просветна.
– Гърни ли? – запита той. – Това не е ли известният детектив от нюйоркската полиция, дето има сума ти награди?
Блат не отговори, но нещо в ситуацията се промени – едва доловимо, но достатъчно, за да не се стигне до по-нататъшни сблъсъци. Той изгледа злобно Гърни.
– Ако имаш поне малко акъл, ще ме послушаш: разкарай се оттук! Измитай се оттук на минутата! Само да разбера, че душиш около случая, ще те затворя за възпрепятстване на разследването!
След тези думи Блат вдигна ръка, насочи показалец между очите на Гърни и сви палеца си, все едно натискаше спусък.
– Разбрах, но... имам един въпрос. Какво ще стане, ако открия, че сте си свършили калпаво работата по случая? На кого да съобщя?
Глава 22
Човекът-паяк
Кафето по пътя обратно бе грешка. Цигарата, която изпуши с него, бе още по-голяма грешка.
Така нареченото "кафе" от бензиностанцията бе силно концентрирана, катраненочерна отвара, в която почти не бе останала вода. Гърни го изпи въпреки отвратителния вкус, защото навикът му действаше успокоително. За съжаление обаче в мига, в който погълна концентрирания кофеин, изпита усилващо се желание да изпуши една цигара. Желание, което бързо се превърна в пулсираща нужда. Задоволяването ѝ обаче също имаше своите плюсове и минуси: краткотрайно усещане за лекота и свобода, последвано от мисли, мрачни като свъсените облаци, надвиснали над главата му. Спомни си нещо, което един терапевт му бе казал преди петнайсет години: "Дейвид, държиш се като две различни личности. В професионалния си живот си решителен, мотивиран и целеустремен. В личния си живот обаче си като кораб без рул и кормчия." Понякога си въобразяваше, че бележи напредък – отказа цигарите, прекарваше повече време навън и по-малко в собствената си глава, съсредоточаваше се върху настоящето и Мадлин. Накрая обаче човекът, който искаше да бъде, неизбежно се превръщаше в онзи, който беше.
В новото му субару нямаше пепелник и той тръскаше пепелта в една измита консервена кутия. Докато гасеше угарката, си припомни още един ярък пример за провала в личния си живот, още едно доказателство, че умът му е като безконтролна лодка: забравил бе за вечерята.
Обади се на Мадлин, но пропусна да спомене, че едва сега си е спомнил за вечерята и че не се сеща кой точно ще им идва на гости; попита я само дали да купи нещо на връщане. Това обаче не го накара да се почувства по-добре. Усещаше, че тя знае – знае, че е забравил и че се опитва да го прикрие. Обаждането бе кратко, а по-голямата част от него премина в мълчание. Последните им реплики един към друг бяха:
– Нали ще разчистиш онези документи от масата за вечеря, като се прибереш?
– Да. Вече ти казах, че ще ги разчистя.
– Добре.
През останалата част от пътя в неспокойното съзнание на Гърни се въртяха няколко притеснителни въпроса: Защо Арло Блат чакаше в началото на Баджър Лейн? Преди това не бе видял там патрулка. Дали не му бяха съобщили, че някой обикаля наоколо и разпитва хората? Или пък че именно Гърни задава въпроси? Но кой би си направил труда да се обади на Блат? И защо той толкова държеше Гърни да няма нищо общо със случая? Което от своя страна му напомни за друг въпрос без отговор: Защо Джак Хардуик толкова държеше Гърни да се заеме с разследването?
Часът бе точно пет следобед и небето съвсем се бе смрачило, когато Гърни свърна по прашния чакълест път, който водеше към къщата му на хълма. След около километър и половина видя пред себе си кола, сиво-зелена "Тойота Приус". Двата автомобила продължиха да се движат в една и съща посока и скоро Гърни се убеди, че хората в тойотата са тайнствените гости за вечеря.