След малко първата кола намали и бавно запълзя по тесния изровен селски път, който изкачваше ливадата и свършваше до своеобразния "паркинг" (петно смачкана трева) до къщата. Секунда преди гостите да се появят, той се сети: Джордж и Пеги Мийкър. Джордж бе пенсиониран професор по ентомология на около шейсет години, който много приличаше на дебнеща за плячка длъгнеста богомолка. Пеги пък бе жизнерадостна и приказлива социална работничка на петдесет и няколко. Именно тя бе убедила Мадлин да започне сегашната си работа на непълен работен ден. Докато Гърни паркираше, семейство Мийкър взеха от задната седалка някакъв поднос и една купа, покрити с алуминиево фолио.
– Салата и десерт! – подвикна Пеги. – Извиняваме се за закъснението. Джордж загуби ключовете за колата!
Тонът ѝ показваше, че е едновременно раздразнена и развеселена от случилото се.
Джордж вдигна ръка за поздрав и хвърли кисел поглед на съпругата си. Гърни едва успя да докара бегла приветствена усмивка. Взаимоотношенията на Джордж и Пеги твърде много напомняха тези на собствените му родители, за да се чувства удобно в тяхно присъствие.
Мадлин се появи на прага. Нейната усмивка бе предназначена единствено за семейство Мийкър.
– Салата и десерт – още веднъж обясни Пеги и ѝ подаде съдовете.
Мадлин ги пое и нададе няколко благодарствени възклицания, а после ги поведе към просторната кухня.
– Ах, страхотна е! – въодушеви се Пеги и започна да се оглежда с разширени от възхищение очи (реакцията ѝ бе същата и при предишните ѝ две посещения). – Това е идеалната къща за вас двамата. Джордж, не смяташ ли, че съвършено подхожда на характерите им?
Джордж кимна в съгласие и се вгледа в папките на масата. Дори наклони глава, за да разчете абревиатурите, които описваха съдържанието им.
– Мислех, че вече си се пенсионирал – обърна се към Гърни.
– Така е. Приех една консултантска поръчка, но ангажиментът ми няма да трае дълго.
– Да, прие една покана за обезглавяване – намеси се Мадлин.
– Каква консултантска поръчка? – заинтересува се Пеги съвсем искрено.
– Помолиха ме да прегледам доказателствените материали по едно убийство и да предложа алтернативни посоки за разследването.
– Много интересно! Това да не би да е случаят, за който споменаваха по новините?
– Да, преди няколко месеца – отговори той след кратко колебание. – Жълтата преса го наричаше "Случаят със закланата булка".
– Леле, това е невероятно! И ти разследваш това ужасно убийство?! Младата жена, убита както си е с булчинската рокля? Какво точно...
Мадлин рязко я прекъсна. Гласът ѝ бе прекалено висок – сякаш гостите се намираха в съседната стая, а не на една ръка разстояние:
– Какво да ви донеса за пиене?
Пеги не сваляше очи от Гърни.
Мадлин продължи да говори все така високо, като се опитваше да внесе жизнерадостна нотка:
– Имаме калифорнийско пино гри, италианско бароло, както някакво вино от региона на Фингър Лейкс с много симпатично име, което все не мога да запомня.
– За мен бароло – поръча Джордж.
– Искам да чуя неофициалната история за това убийство, разказана от вътрешен човек – заяви Пеги. – Нямам предпочитания за виното. Само да не е онова със "симпатичното" име.
– И аз ще пия бароло като Джордж – реши Гърни.
– Би ли разчистил масата сега, ако обичаш? – попита Мадлин.
– Разбира се! – каза той и се зае да събира множеството купчини документи на няколко по-големи. – Трябваше да го направя тази сутрин, преди да тръгна за срещата в Тамбъри. Напоследък забравям ужасно лесно!
Усмивката на Мадлин вещаеше опасност. Съпругата му влезе в килера до кухнята, донесе две бутилки и се захвана с корковите им тапи.
– Е-е? – проточи Пеги, която не откъсваше от Гърни изпълнения си с очакване поглед.
– Какво си спомняте от репортажите по телевизията? – запита той.
– Страшно красива млада жена, убита с брадва от побъркан мексикански градинар няколко минути след като е сключила брак не с кого да е, а със самия Скот Аштън!
– Ти като че ли знаеш кой е той.
– Дали знам?! Божичко, целият свят знае... Не, момент. Всеки в света на социалните науки знае кой е Скот Аштън – или поне познава репутацията, книгите и статиите му за най-различни списания. Той е най-добрият и атрактивен терапевт на сексуално малтретирани пациенти.
– Атрактивен? – запита Мадлин, която се приближи с две чаши вино.
Джордж се разкикоти шумно – странен звук предвид кльощавата му фигура, която не предполагаше силни дробове.