Лицето на Гърни се изкриви в недоволна гримаса. Веднага му хрумнаха няколко възможни отговора, които обаче си противоречаха, така че си замълча.
Това като че ли допълнително окуражи Хардуик:
– Тя има огромно желание да се срещне с теб. А, споменах ли, че е страхотна мадама – на четирийсет и две-три, но изглежда с десет години по-млада. Освен това даде ясно да се разбере, че парите не са проблем. Съвсем спокойно можеш да ѝ поискаш, колкото ти хрумне. Сериозно говоря, дори няма да ѝ мигне окото, ако кажеш двеста долара на час. Не че очаквам да те мотивира с плебейски стимул като парите, разбира се...
– А като заговорихме за мотиви, ти какво печелиш от цялата работа?
Усилието на Хардуик да изрази невинност бе направо комично:
– Ами, достатъчно ми е да възтържествува справедливостта. И това, че ще помогна на едно семейство, което е преживяло истински ад. Едва ли има нещо по-лошо от това да загубиш детето си, нали?
Гърни застина. Все още бе достатъчно някой да спомене за смъртта на дете, и сърцето му се свиваше. Изминали бяха повече от петнайсет години откакто Дани, едва навършил четири годинки, бе тръгнал да пресича улицата сам, докато той не го наблюдаваше. Гърни обаче бе открил, че скръбта не е чувство, което просто да преболедуваш и да загърбиш. Не бе възможно просто да "продължиш нататък", както се казваше в популярния и изключително идиотски израз. Истината бе, че мъката се завръщаше, заливаше те и те поглъщаше... Последователни вълни, разделяни от периоди на безчувственост или забрава, периоди, в които живееш нормално.
– Хей, там ли си още?
Гърни само кимна и Хардуик продължи, сякаш бе разгадал отговора му по телепатия:
– Искам да направя всичко, каквото мога за тези хора. Освен това...
– Освен това – заговори бързо Гърни, като потисна завладялото го неприятно чувство, – ако наистина се включа в разследването, което изобщо нямам намерение да правя, капитан Родригес направо ще откачи, нали? А и ако случайно открия нещо ново, смислено и значимо, това само ще го злепостави. И него, и Блат. Дали това не е една от причините да се обърнеш към мен?
Хардуик отново прочисти гърло:
– Това е едно доста гадно предположение. Факт е, че безутешната майка изобщо не е доволна от начина, по който се развива разследването. Напълно я разбирам, след като некадърникът Арло Блат и още по-смотаният му екип разпитаха всеки скапан мексиканец в щата и не издоиха нищо. Тя отчаяно търси истински детектив, който да се заеме сериозно със случая. Така че аз ти слагам в скута това златно яйце.
– Чудесно, Джак. Аз обаче не съм частен детектив.
– За бога, Дейви! Просто поговори с нея. Само за това те моля – един скапан разговор! Тя е самотна, уязвима, много красива – и има колкото щеш мангизи за пилеене. А дълбоко в душата ѝ, Дейви, момчето ми, дълбоко в нея има нещо диво. Имаш думата ми за това – няма да сбъркаш! Господ да ме убие на място, ако греша!
– Джак, последното, което ми трябва в момента...
– Да, да, да – ти си щастливо женен, обичаш съпругата си, бла-бла-бла. Много добре. Чудесно. И явно нямаш желание веднъж завинаги да разкриеш пред света какъв задник е Род Родригес. Разбирам. Обаче този случай е наистина заплетен. – Хардуик произнесе думата по начин, който подсказваше, че това е най-важната и ценна характеристика на случая. – Пласт върху пласт е, Дейви. Мамка му, като лук е!
– Е, ѝ?
– Ти си най-добрият в това да белиш лука люспа по люспа.
Глава 3
Елипсовидни орбити
Най-после Гърни забеляза, че Мадлин е застанала на вратата. Нямаше представа от колко време е там, нито колко дълго той самият се е взирал през прозореца на всекидневната, който гледаше към стръмната ливада зад къщата и гористия склон над нея. Дори от това да зависеше животът му, не би могъл да опише мозайката от обикновен енчец, покафеняла трева и сини главички на диви богородички. Същевременно съвсем спокойно можеше да повтори разговора с Хардуик почти дума по дума.