– Така ли е наистина?
Той затвори очи.
– Така смятам, да. Наистина. И няма да позволя да се случи отново.
Истината бе, че в края на предишното разследване, с което се бе заел по собствено желание, за малко не изгуби живота си. Беше пенсионер от цяла година, а се оказа по-близо до смъртта, отколкото за двайсет години като детектив от отдел "Убийства" в нюйоркската полиция. Предполагаше, че именно този факт се е отразил така тежко на Мадлин – не просто опасността, а това, че опасността бе станала по-голяма в етап от живота му, когато би трябвало да е изчезнала.
Помежду им се възцари дълго мълчание.
Най-после тя въздъхна, измъкна пръста си измежду страниците и остави книгата на масата.
– Дейв, знаеш, че не искам нещо кой знае колко сложно. А може и да е сложно, знам ли всъщност... Смятах, че като оставяме работата и професиите си в миналото, започваме заедно нов, различен живот.
Той се усмихна едва-едва:
– Аспержите отвън наистина са различни.
– Както и твоят булдозер. И градината ми с цветя е различна. Но проблемът явно не е с различното, а в елемента "заедно".
– Не мислиш ли, че сега прекарваме много повече време заедно, отколкото преди, когато живеехме в града?
– Прекарваме повече време в една и съща къща. Ясно е обаче, че аз съм оставила предишния си живот по-охотно от теб. Така че грешката е моя – смятах, че сме на една вълна, че искаме едно и също. Грешката е моя – повтори меко тя, но в очите ѝ имаше гняв и тъга.
Гърни се облегна назад на стола и се загледа в тавана.
– Един терапевт ми каза, че очакването е просто негодувание, което чака да изплува.
Гърни съжали веднага, щом произнесе думите. Ако и в работата си под прикритие се бе държал толкова непохватно, както със съпругата си, отдавна щяха да са го накълцали и заровили някъде.
– "Негодувание, което чака да изплува"? Колко умно! – сопна се Мадлин. – Много умно! Ами надеждата? Дали е казвал нещо толкова умно и омаловажаващо за надеждата? – Гневът в очите ѝ се бе пренесъл и в тона. – Ами за развитието? Споменавал ли е нещо за развитието, напредъка? Или за близостта? Какво каза за тях?
– Съжалявам – измърмори Гърни. – Беше поредният глупав коментар от моя страна. Тая вечер като че ли не мога да спра. Нека да започна отначало. Исках само да кажа, че...
– Че си решил да се наемеш за двуседмичен ангажимент – пресече го тя, – който много напомня бившата ти професия, да работиш за някаква луда и да търсиш убиец-психопат.
Гледаше го право в очите, явно го предизвикваше да се опита да се измъкне, като каже същото, но с по-меки думи.
– Добре, Дейвид. Чудесно. Две седмици. Какво ли бих могла да ти кажа? Ти така или иначе ще направиш, каквото си решил. И между другото – да, напълно съм наясно, че работата ти изисква много сила, много смелост, изключителна честност и превъзходен ум. Знам какъв невероятен мъж си! Един на милион. Възхищавам ти се, Дейвид! Но знаеш ли какво? Ще ми се да ти се възхищавах по-малко, а да прекарвам повече време с теб! Как мислиш, дали ще е възможно? Само това искам да разбера! Смяташ ли, че можем да бъдем малко по-близки?
Умът му се превърна в бяло платно, после меко промълви:
– Божичко, Мади, надявам се.
Докато пътуваше към Тамбъри, започна да вали. Дъждът бе ситен, ту спираше, ту започваше пак. Гърни спря в Дилуийд за втора чаша кафе, този път не от бензиностанцията, а от биомагазин, където кафето бе прясно смляно, уханно и наистина хубаво.
Седна с пластмасовата чашка в паркираната си пред магазина кола и се зае да прегледа документите по случая. След малко откри страницата, която му трябваше: разпечатки от телефонната компания с датите и часовете на съобщенията, разменени между Джилиан Пери и Хектор Флорес през трите седмици преди убийството – 13 от Хектор до Джилиан и 12 от Джилиан до Хектор. На отделен лист, прикрепен към разпечатката, имаше доклад от полицейската компютърна лаборатория. В него се казваше, че всички съобщения от телефона на Джилиан Пери са изтрити освен последното, това от "Едуард Малъри", получено приблизително един час преди 14-минутния "прозорец", в който бе извършено убийството. В доклада се споменаваше също така, че телефонната компания разполага с данни за датите и часа, продължителността на разговорите, кой номер набира и кой е набраният, както и местоположението на набиращия, но не и със съдържанието на разговорите. Следователно не бе възможно да се възстановят изтритите от телефона на Джилиан съобщения, освен ако Хектор не пазеше изходящите в своя телефон – стига, разбира се, да се доберяха до него в бъдеще. Последната възможност не бе особено вероятна.