– Шега ли?
– Това може да ви се стори грубо и безчувствено, детективе, но понеже не разполагаме с кой знае колко време, нека ви разкажа съвсем накратко за Джилиан. Вероятно вече сте чули част от тези неща от майка ѝ, а други – не. Джилиан беше раздразнителна, изпадаше в странни настроения и бързо се отегчаваше. Беше егоцентрична, крайна, нетърпелива и непредвидима.
– Интересен профил.
– Такава беше в най-добрите си дни – тогава бе сравнително безобидна, човек с биполярно разстройство, който се държи като разглезено дете. Мрачната ѝ страна беше нещо съвсем друго.
Аштън замълча и се вгледа съсредоточено в снимката на стената, сякаш искаше да провери доколко точни са заключенията му.
Гърни чакаше мълчаливо, защото искаше да разбере какво има предвид докторът с този странен коментар.
– Джилиан... – започна Аштън, все още загледан в снимката. Сега тонът му бе по-мек и говореше по-бавно. – Като дете Джилиан е била сексуален хищник, който напада и тормози останалите деца. Това бе основният симптом на заболяването, заради което я доведоха в "Мейпълшейд", когато бе на тринайсет години. Тези лесно забележими емоционални и поведенчески проблеми бяха само върхът на айсберга.
Той навлажни устни с върха на езика си, после прокара по тях палеца и показалеца си, сякаш искаше да ги изсуши. Премести поглед от фотографията към лицето на Гърни:
– Сега ще зададете ли въпросите си, или искате аз да ги задавам вместо вас?
Гърни предпочиташе Аштън да говори, затова го подкани да продължи:
– Как смятате, какъв би бил първият ми въпрос?
– Ако в ума ви не се въртяха една дузина ли? Смятам, че първият, който бихте задали – най-малкото на самия себе си – би бил: "Дали Аштън е луд?" Защото, ако е луд, това би обяснило много неща. Ако обаче не е, вторият вероятно би бил: "Защо, за бога, му е да се жени за жена с подобно минало и проблеми?" На първия въпрос нямам убедителен отговор. Никой не може да гарантира за собствената си уравновесеност и здрав разум. Колкото до втория въпрос, бих отвърнал, че не е справедлив, защото Джилиан притежаваше друго качество, което пропуснах да спомена: изключителен ум, интелигентност, която надхвърляше всякакви граници. Най-бързият и гъвкав ум, който съм срещал. Аз самият съм изключително интелигентен човек, детективе. Не се хваля, просто казвам истината. Виждате ли тази дъска за шах, вградена в масата? На нея няма фигурки, защото аз играя без тях. Намирам това за стимулиращо предизвикателство – разигравам партията в ума си и същевременно помня мястото на всяка фигура. Понякога дори играя срещу самия себе, като последователно си представям дъската, все едно играя с белите, а после и с черните фигури. Повечето хора са много впечатлени от тази ми способност. Но повярвайте ми, умът на Джилиан далеч превъзхождаше моя. Според мен подобна интелигентност прави една жена много привлекателна и като събеседник, и в еротичния смисъл на думата.
Колкото повече научаваше Гърни, толкова повече въпроси му хрумваха.
– Чувал съм, че много от сексуалните насилници сами са били жертви на сексуално насилие. Вярно ли е?
– Да.
– Така ли бе и в случая на Джилиан?
– Да.
– А кой е бил насилникът?
– Не става дума само за един човек.
– Кои са били насилниците тогава?
– Според някои непотвърдени сведения, приятели на Вал Пери, пристрастени към кокаина. Самото насилие е траело от третата до седмата година на Джилиан.
– Господи! Има ли някакви правни документи, или нещо в архивите на социалните служби – жалби, показания?
– Нищо от случилото се не е било съобщено.
– Но когато в крайна сметка е дошла в "Мейпълшейд", истината е излязла наяве? Ами документацията за лечението ѝ, записите на разговорите ѝ с терапевтите?
– Няма такива. Трябва да ви обясня нещо за "Мейпълшейд". Първо, това е училище, а не лечебно заведение. Частно училище за млади хора с много специфични проблеми. През последните години установихме, че има все повече ученици с проблеми главно от сексуално естество, най-вече жертви на сексуално насилие.
– Разбрах, че вашето лечение е фокусирано върху насилниците, а не върху жертвите им.
– Да, макар че "лечение" не е точната дума, защото, както вече споменах, ние не сме медицинско заведение. А границата между насилник и жертва невинаги е така ясна, както може би си мислите. Мисълта ми бе, че "Мейпълшейд" дава резултати именно заради дискретността си. Ние не получаваме помощ от държавата, не приемаме препоръки от съда или социалните служби, нито застраховки; не правим нито медицински, нито психиатрични диагнози, не провеждаме лечение и – най-важното – не пазим досиета на пациентите.