– Независимо от това училището ви явно се слави с най-доброто възможно лечение, най-съвременното. И го ръководи известният доктор Скот Аштън – гласът на Гърни бе станал значително по-остър, но Аштън изобщо не реагира.
– Тези психични разстройства са петно, много по-позорно от което и да било друго. За нашите клиенти е изключително важно, че тук всичко е конфиденциално, не пазим досиета, не описваме назначеното лечение, не попълваме застрахователни формуляри и въобще нямаме никакви документи, които могат да бъде изискани от съда или откраднати и публикувани в жълтата преса. От юридическа гледна точка сме само едно частно средно училище с квалифициран персонал, който е на разположение на учениците за неофициални разговори на най-различни деликатни теми.
Гърни се облегна назад, докато размишляваше над необичайната структура на "Мейпълшейд" и онова, което произтичаше от нея. Аштън, който като че ли бе усетил смущението му, добави:
– Приемете го така: усещането за сигурност, което предлага нашата система, кара учениците и семействата им да споделят много неща. Неща, за които и през ум не би им минало да разкрият, ако документирахме информацията. Психичните разстройства, с които се занимаваме тук, са възможно най-дълбокият източник на вина и срам, който човек може да си представи.
– А защо не сте разкрили ужасните преживявания на Джилиан пред следователския екип?
– Нямах причина да го правя.
– Нямали сте причина?
– Съпругата ми бе убита от моя изпаднал в психоза градинар, който след това избяга. Задачата на полицията е да го проследи и залови. Какво трябваше да им кажа? "А, да, между другото, когато съпругата ми е била на три години, побърканите приятелчета-наркомани на майка ѝ са я изнасилили?" Как би помогнало това за залавянето на Хектор Флорес?
– На колко години е спряла да бъде жертва и се е превърнала в насилник?
– На пет.
– На пет?!
– Особеностите на тази конкретна дисфункция винаги шокира хората, които не са запознати с областта. Поведението на засегнатите изобщо не отговаря на невинността, която обикновено приписваме на децата. За съжаление петгодишните насилници на по-малки деца изобщо не са така рядко явление, както може би си мислите.
– Господи! – Гърни се вгледа в снимката на стената с нараснала загриженост. – Кои са били жертвите ѝ?
– Нямам представа.
– Вал Пери наясно ли е с всичко това?
– Да, но все още се притеснява да говори за случилото се с подробности – казвам го в случай, че се чудите защо не ви е споделила. Именно това обаче е причината да дойде при вас.
– Не съм сигурен какво имате предвид.
Аштън си пое дълбоко въздух:
– Мотивът, който движи Вал, е вината. За по-просто ще ви кажа само, че когато е била на двайсет-двайсет и няколко години, Вал често е използвала наркотици и не е била кой знае каква майка. Обградила се с наркомани, по-луди дори и от самата нея. Така се стигнало до сексуалното насилие, за което споменах, а оттам и до сексуалната агресия и другите поведенчески разстройства на Джилиан, с които Вал не била в състояние да се справи. Тя бе разкъсвана от вина – извинявам се за клишето, но то е съвсем точно. Смяташе, че е отговорна за всеки проблем в живота на дъщеря си, а сега мисли, че е виновна и за смъртта ѝ. Изнервена е от хода на официалното полицейско разследване – няма идеи, няма напредък, нито изгледи за скорошно приключване на случая. Предполагам, че се е обърнала към вас в последен опит да направи нещо както трябва за Джилиан. Със сигурност за това е вече късно, но за друго не се е сетила. Чула за вас от бюрото за разследване, за репутацията ви като детектив от големия град, който разследва убийства. После прочела някаква статия за вас в списание "Ню Йорк" и решила, че вие сте най-добрият и последният ѝ шанс да компенсира това, че е била ужасна майка. Звучи патетично, но е факт.
– А вие откъде знаете?
– След убийството на Джилиан Вал беше на ръба да рухне. И все още има такава опасност. Да говори за тези неща е единственият начин да се съхрани психически.
– А вие?
– Аз ли?
– Вие как успявате да се съхраните?
– Това искрено любопитство ли е, или сарказъм?
– Говорите за най-ужасното събитие в живота си и хората, замесени в него, по един забележително неангажиран начин. Не съм сигурен как да го тълкувам.
– Наистина ли не знаете? Трудно ми е да го повярвам.
– Това какво трябва да значи?
– Останах с впечатлението, че вие бихте реагирали по същия начин на смъртта на свой близък. – Аштън гледаше Гърни спокойно и неемоционално, както се очакваше от един психиатър. – Направих сравнението, за да ви помогна да разберете моята гледна точка. В момента се питате: "Дали прикрива емоциите, предизвикани от смъртта на съпругата му, или просто не изпитва нищо, че да го прикрива?" Преди да ви отговоря, помислете за онова, което сте видели във видеофилма.