Гърни се усмихна, изглеждаше впечатлен:
– Значи това е мисията на "Мейпълшейд"?
– Точно така – отвърна на усмивката му Аштън. – Отново погледна часовника си. – А сега вече наистина трябва да тръгвам. Можете да останете, колкото желаете. Огледайте имота и бунгалото, а ако искате – и околностите. Ключът за бунгалото е под черния камък, вляво от стъпалото пред прага. Ако искате да видите мястото, където откриха мачетето, минете зад бунгалото. Трябва да застанете пред прозореца в средата и да тръгнете по права линия през гората. След малко повече от сто метра ще видите едно високо колче, забито в земята. Към върха му прикрепиха жълта полицейска лента, но сега може да е паднала. Успех, детективе!
След тези думи изпрати Гърни до алеята за коли пред къщата, качи се на великолепно поддържания си ретро ягуар седан, от който се излъчваше нещо толкова английско, колкото аромата на лайка във влажния въздух.
Глава 24
– Търпеливият паяк –
Гърни изпита внезапна необходимост да сортира и прегледа отново купчината информация и вариантите, които се тълпяха в ума му, и да ги подреди. Макар ситният дъжд най-после да бе секнал, всичко около къщата на Аштън бе мокро. Нямаше къде да седне, така че се върна в колата си. Извади бележника, в който бе нахвърлял бележките си за Калвин Хардън, и отгърна нова страница. После затвори очи и започна да разиграва отново наум срещата си с Аштън.
Много скоро установи, че този педантичен подход е напълно безполезен. Колкото и да се стараеше да подреди детайлите хронологически, да ги прецени и да напасне отделните парчета от пъзела, имаше един факт, който непрекъснато изтласкваше останалите: Джилиан Пери бе малтретирала сексуално други деца. Не бе необичайно за жертви на подобно насилие – или за членове на семействата им – да търсят отмъщение. Случваше се и отмъщението да бъде убийство.
Огромното значение на тази вероятност завладя ума му, запълни контурите му както никой аспект на случая досега. Най-после имаше мотив, който звучеше логично и не пораждаше съмнения и повече проблеми, отколкото решения. От него следваха и някои изводи, например това, че главното бе не как и къде е изчезнал Хектор Флорес, а откъде е дошъл и защо. Фокусът трябваше да бъде поставен не върху онова, което евентуално се бе случило в Тамбъри и бе накарало Флорес да извърши убийство, а към станалото много по-рано, което го е довело тук.
Гърни не можеше повече да стои на едно място. Излезе от колата и започна да оглежда къщата, гаража, покрит с плочки от аспид, арката, която водеше към поляната отзад. Това ли е видял Хектор Флорес, когато за първи път е дошъл в имението на Аштън преди три и половина години? Или пък го е наблюдавал известно време, следил е действията му, кога излиза и кога се прибира? Доколко добре обмислен е бил планът му, когато за пръв път е почукал на вратата на Аштън? Джилиан ли е била мишената му от самото начало? Дали Аштън, директорът на училището ѝ, е бил само начин да стигне до нея? Или планът му е бил по-общ – например да нападне един или повече от насилниците, приютени в "Мейпълшейд"? А може би целта поначало е бил самият Аштън – онзи, който осигуряваше убежище и помагаше на насилниците? Дали убийството на Джилиан не бе донесло на Флорес двойна полза: нейната смърт и страданието на Аштън?
Независимо от подробностите обаче въпросите си оставаха същите: Кой всъщност бе Хектор Флорес? Какво ужасно прегрешение бе довело подобен непоколебим и жесток убиец на прага на Аштън? Убиец, толкова прозорлив и лукав, че бе подлъгал жертвата си да го покани да живее на собствения си имот. Човек, който бе изтъкал мрежата си и бе чакал подходящия момент.
Хектор Флорес. Един търпелив паяк.
Гърни отиде до бунгалото и отключи вратата. Вътрешността бе гола като на апартамент, който се дава под наем. Нямаше мебели, нито лични принадлежности. Единственият отличителен белег бе слабата миризма на някакъв препарат за дезинфекция. Вероятно мястото е било почистено скоро след ужасната случка на сватбения ден и не е било използвано след това. Разпределението вътре бе много просто: просторна всекидневна отпред и две по-малки стаи зад нея – спалня и кухня, между които имаше малки баня и килер. Гърни застана в средата на първата стая и започна бавно да оглежда пода, тавана, стените. За него нямаше такова понятие като аура на дадено място, но всяко местопрестъпление през годините му се бе струвало едновременно странно и познато.