– Казах ви да ме наричате Вал.
– Да, Вал. Извинете. Имате ли две минути?
– Ако вече имате напредък, мога да ви отделя колкото време поискате.
– Не съм сигурен дали съм напреднал особено, но искам да споделя какво си мисля. Не смятам, че пристигането на Хектор Флорес в Тамбъри преди три години е било случайност. Не мисля също така, че онова, което е направил на дъщеря ви, е било плод на импулс. Обзалагам се, че истинското му име не е Флорес, а и се съмнявам, че е мексиканец. Който и да е, вярвам, че е имал някаква определена цел, както и план. Сигурен съм, че е дошъл заради нещо, което се е случило в миналото. Събитие, свързано с дъщеря ви или със Скот Аштън.
– Какво събитие от миналото? – Гласът ѝ звучеше така, сякаш полага усилие да запази спокойствие.
– Възможно е да има нещо общо с това, защо сте изпратили Джилиан в "Мейпълшейд". Знаете ли дали Джилиан е направила нещо, заради което някой би поискал да я убие?
– Имате предвид като това да съсипе живота на някое хлапе? Да го обърка, да му докара кошмари и съмнения, които ще го преследват до края на дните му? Да го уплаши, да го накара да се чувства виновно и лудо? Достатъчно лудо, че то да стори на друг онова, което тя му е направила? Или да се самоубие? И дали някой не изгаря от желание да я прати в ада заради стореното? Това ли имате предвид?
Той отвърна с мълчание.
– Да, правила бе неща, които да накарат някого да иска да я убие – продължи тя с умора в гласа. – Понякога на мен самата ми идеше да я убия. И в крайна сметка... в крайна сметка именно това направих, нали?
На Гърни му хрумна някаква банална фраза, в смисъл, че трябва да си прости, но вместо това каза:
– Ако искате да се самобичувате, по-добре го оставете за някой друг път. Точно в момента работя върху задачата, която ми възложихте. Обадих се само за да ви кажа какво си мисля – а то е тъкмо обратното на официалното полицейско становище. Това разминаване може да създаде сериозни проблеми. Искам да знам колко далеч сте готова да стигнете.
– Последвайте следата където и да води, каквото и да струва. Искам да стигна до дъното на това. Ясно ли е?
– Един последен въпрос. Може да ви се стори проява на лош вкус, но въпреки това трябва да го задам. Възможно ли е Джилиан да е имала връзка с Флорес?
– Щом става дума за мъж, добре изглеждащ и опасен, бих казала, че е доста повече от "възможно".
Настроението на Гърни, както и хипотезите му по случая се промениха неведнъж по време на обратния път към дома.
Идеята, че убийството на Джилиан може да е свързано с хаотичното ѝ минало, може би свързано с Хектор Флорес, представляваше солидна основа и обещаваща перспектива от гледна точка на разследването. Ритуалното разполагане на частите на тялото – отделената от торса глава, поставена с лице към него в средата на масата – само по себе си представляваше извратено послание. Тук не ставаше дума просто за убийство. Хрумна му дори, че местопрестъплението възпроизвежда еротичната фотография над камината на Аштън, двата обработени и слети кадъра: Джилиан, която се взира с хищно сладострастие в другата Джилиан.
Господи! Това шега ли беше? Възможно ли бе разположението на тялото да е скрита пародия на позата на Джилиан от рекламата?! При тази мисъл му се догади – странна реакция за човек, който бе прекарал години в разследване на убийства и бе видял почти всичко, което хората си причиняват едни на други.
Отби и спря пред един магазин за селскостопански машини. Зарови се в документите, които бе оставил на седалката до себе си, и намери номера на Джак Хардуик. Звънна и докато чакаше, погледът му се зарея към хълмовете зад сградите на магазина. Навсякъде се виждаха малки и големи трактори, балиращи машини, сенообръщачки, машини за подрязване на храсти и плетове и прочее. После обаче забеляза нещо, което се движеше. Куче? Не, койот. Койот, който подскачаше по склона в абсолютно права линия. Движеше се толкова целеустремено, сякаш следваше обмислена стратегия.
Хардуик вдигна на третото позвъняване, точно преди да се включи гласовата поща.
– Дейви, момчето ми, какво става?
Гърни изкриви устни – обичайната му реакция, когато чуеше дрезгавия сардоничен глас на Хардуик. Тонът му напомняше за собствения му баща. Не самият звук (все едно пила стърже по дърво), а острият цинизъм в него.
– Имам един въпрос към теб, Джак. Когато ме забърка в тая история с момичето Пери, за какво точно смяташе, че става дума?
– Не съм те забъркал, а само ти предложих една възможност.
– Да бе, да, добре. И за каква възможност става дума?