При самата мисъл за това кожата му настръхваше.
Той бе Йоан Кръстител.
А танцьорката бе Саломе.
От първия път, когато бе изпитал това преживяване, историята му принадлежеше напълно. Можеше да я изживява отново и отново и да я променя, както си иска. Не бе нужно да приключва по онзи глупав начин, както в Библията. О-о, съвсем не! Именно това бе най-хубавото... Именно в това бе тръпката.
ВТОРА ЧАСТ
ЕКЗЕКУТОРЪТ НА САЛОМЕ
Глава 26
Правдоподобността на невероятното
– И така, пречукал съм аз скапаното копеле и изведнъж забелязвам, че има само една обувка. И си казвам – к'во става, мамка му? Поглеждам отново и виждам, че на тоя крак с обувката няма чорап. Отдолу на подметката има едно малко наклонено "М", логото на "Маркони" – тая обувка струва две хиляди долара! На другия крак пък няма обувка, а само чорап. Кашмирен. И се питам – кой прави такова нещо, мамка му?! Кой си обува само един кашмирен чорап и само една обувка за две хиляди долара? Ще ти кажа кой: някое скапано, фиркано до козирката богаташче! Само някой нещастен пияндурник, бъкан с мангизи, може да измисли такава простотия!
Ето така избра Гърни да започне лекцията си тази сутрин: възможно директния подход, без да губи време с празни приказки. И тактиката му даде резултат: всички погледи в неприветливата безлична зала в полицейската академия бяха приковани в него.
– Миналия път говорихме за "самозаблудата Еврика!" – склонността на хората да вярват повече на нещата, които лично са "открили" за някого, отколкото на онези, които другият им е казал. Така сме устроени, че приемаме скритата истина за вярна. Когато работиш под прикритие, можеш да се възползваш от тази човешка склонност и да позволиш на обекта си да "открие" онези "факти" за теб, в които ти искаш да повярва. Тактиката не е лесна, но е изключително ефективна. Днес пък ще се спрем на един друг подход за повишаване на достоверността, друг начин да направиш историята си под прикритие приемлива независимо от какви лъжи и глупости е скалъпена: натрупването на необичайни, поразителни и напълно нелепи подробности.
Всички присъстващи седяха на същите места, както при предишния семинар два дена по-рано. Изключение правеха привлекателната латиноамериканка с гланца за устни, която се бе преместила на предната редица и бе заела мястото на киселия детектив Фалконе, който сега бе на задния ред. За Гърни това разместване бе много приятна промяна.
– Историята, която започнах да ви разказвам преди малко – онази за убийството на мъжа с логото на "Маркони" на подметката – е история, която действително съм използвал, докато работех под прикритие. Странните детайли в нея не са случайни. Някой може ли да отгатне предназначението им?
Един мъж, седнал в средата на стаята, вдигна ръка:
– Правят те да изглеждаш хладнокръвен и жесток.
Включиха се и други полицаи, без да вдигат ръка:
– Така показваш, че не понасяш пияниците.
– Намекваш, че си леко луд.
– Като Джо Пеши в "Добри момчета".
– Отвличаш вниманието – предположи безцветна слаба жена от последния ред.
– Обясни какво имаш предвид – подкани я Гърни.
– Ами караш обекта да се съсредоточи върху една куп глупости, които си му изтърсил. И докато той се чуди защо мъжът, когото си застрелял, е носел само една обувка, не се замисля по главния въпрос, а именно дали изобщо си застрелял някого.
– Така ги засипваш с простотии – намеси се още една жена.
– Точно това е идеята – съгласи се Гърни. – Но има още нещо...
– Буквата "М" на подметката? – намеси се красивата полицайка с гланца за устни.
Гърни не можа да не се усмихне.
– Точно така. Онова малко "М". Каква е неговата цел?
– Така убийството звучи по-правдоподобно?
Зад гърба ѝ Фалконе изкриви презрително лице. На Гърни му се прииска да го изхвърли от аудиторията, но се съмняваше, че има правото от административна гледна точка, а не му се искаше да предизвиква скандал в академията. Вместо това съсредоточи вниманието си върху бляскавата си латиноамериканска ученичка, което бе значително по-лесна задача.
– Как е постигнато това?
– Чрез визуализация на сцената. Единственият начин да забележиш логото на подметката е жертвата да е на земята. Като си представя проснатия на земята мъж и се съсредоточа върху детайла, който сте вмъкнали – логото – на практика вече съм повярвала, че мъжът е бил застрелян. В момента, в който си представя краката му в тази позиция и тялото му на земята, вече съм една крачка по-близо до онова, което искате да повярвам. Приела съм, че мъжът е мъртъв и вие сте го застреляли. Горе-долу така стои въпросът и с другия детайл – че чорапът е бил кашмирен. Единственият начин да разбера това е да го пипна. Така че в ума ми съвсем естествено се заражда картината на убиеца, който любопитно опипва крака на мъртвеца. Изглежда железен тоя тип, плашещ. Много достоверно.