Ресторантът, в който Гърни прие да се срещне със Соня Рейнолдс, се намираше в едно малко селце близо до Бейнбридж, на средата на пътя между полицейската академия в Олбъни и галерията на Соня в Итака. Трябваше да свърши лекцията си в единайсет часа и да стигне в "Препускащата патица" – изборът бе на Соня – в един без петнайсет.
Смешно-глуповатото име, подходящо за селска кръчма, и огромната птица с изпъкнали очи на поляната пред ресторанта изобщо не отговаряха на непретенциозния, почти спартански декор. Според Гърни това несъответствие напомняше на разминаването в някои неудачни бракове: като преплетени телефонни жици, които изпращат объркани сигнали в грешни посоки.
Пристигна първи и го заведоха до запазената маса за двама. Тя се намираше до прозорец, от който се откриваше гледка към малко езеро (може би там някога е имало патици, откъдето бе дошло и името на заведението). Сервитьорката, закръглена и жизнерадостна тийнейджърка със стърчаща във всички посоки розова коса и неописуема смесица от дрехи в крещящи цветове, донесе две менюта и две чаши вода с лед.
Гърни разгледа внимателно малкото помещение и преброи девет маси, само две от които бяха заети. И на двете цареше мълчание: на едната млада двойка се взираше съсредоточено в екраните на телефоните си "Блекбъри", а на другата седяха мъж и жена на средна възраст, потънали в собствените си мисли.
Гърни зарея поглед към езерцето, докато отпиваше малки глътки от водата и мислеше за Соня. Като се замисли за взаимоотношенията им – които не бяха романтични, а само професионални, макар от негова страна да имаше и немалка доза потиснато сластно желание – осъзна през какъв странен период са преминали. Скоро след преместването им тук двамата с Мадлин се бяха записали на курс по изкуство, който Соня водеше в музея в Купърстаун. Вдъхновен от заниманията, Гърни започна да създава художествени произведения от графично обработените полицейски снимки на убийци – подчертаваше жестокостта на характера им чрез едва доловими промени на официалните фотографии, направени веднага след залавянето им. Соня силно се заинтригува от проекта му и успя да продаде осем от произведенията (всяко на цена две хиляди долара) в галерията си в Итака, затова Гърни се занимава с това в продължение на няколко месеца, въпреки че зловещата тематика на снимките и желанието му да достави удоволствие на Соня не се нравеха на Мадлин. Сега отново се сети колко напрегнат се бе оказал този сблъсък. Припомни си и катастрофалните събития, които сложиха край на заниманията му със снимките на престъпници.
Освен че за малко не изгуби живота си, докато разследваше убийството на Мелъри, се сблъска и с болезнените доказателства за провала си като съпруг и баща. Това преживяване го направи по-смирен и го накара да си зададе въпроса дали любовта наистина е единственото важно нещо на света. Реши, че заниманията му със снимките и контактите му със Соня нарушават връзката с единствения човек, когото наистина обича, затова спря да посещава курса и се посвети на Мадлин.
Сега обаче, макар да бе изминала само година от онези събития, светлината от прозрението почти бе угаснала. Все още смяташе, че в него има много истина – че в известен смисъл любовта наистина е най-важното нещо на света – но вече не я възприемаше като единствената светлина във вселената. Значението, което ѝ отдаваше, постепенно отслабна и това не му тежеше. Усещаше промяната като настройване на една по-реалистична вълна, което определено не бе лошо нещо. В крайна сметка човек не би могъл да издържи дълго на такова емоционално напрежение както при случая "Мелъри"; в противен случай съществуваше реална опасност да забрави да окоси ливадата или да купи храна – или да не е в състояние да заработи достатъчно пари за храна и косачка за трева. Не бе ли това характерно за всяко подобно преживяване? Всяко силно напрежение бързо се уталожваше и биваше заместено от обичайния ежедневен ритъм. Затова Гърни не се притесняваше особено от факта, че сега идеята, че "любовта е най-важното нещо на света" му звучи като текста на полузабравена, отдавна изживяла времето си народна песен.