– А съпругата ти, естествено, смята, че би трябвало да се наслаждаваш на маргаритките, а не да ги анализираш. Тя очаква да възкликнеш "О, колко са красиви!", вместо да питаш "Защо тук има маргаритки?" Права ли съм?
– И така може да се каже.
– Слушай – с неочакван ентусиазъм смени темата тя, – има един човек, с когото трябва да се запознаеш. При това възможно най-скоро.
– И с каква цел?
– Иска да те направи богат и известен.
Гърни се намръщи.
– Да, да, знам, че нямаш особено желание да ставаш богат, да не говорим за известен. Сигурна съм, че имаш много сериозни теоретични основания за това. Нека предположим обаче, че ти кажа нещо съвсем конкретно...
Тя огледа помещението. По-възрастната двойка тъкмо се изправяше – сякаш ставането от масата беше проект, който трябва да се реализира много внимателно. Двамата млади пък все още бяха заети с телефоните си, каквото и да правеха там с тях. Палците им натискаха клавишите с бясна скорост. На Гърни му хрумна странната идея, че може би си разменят съобщения, макар да седяха от двете страни на една и съща маса.
В този миг Соня прекъсна мислите му с драматично снижен глас:
– Как би реагирал, ако ти кажа, че един човек иска да купи твоя снимка за 100000 долара?
– Бих казал, че е откачен.
– Така ли смяташ?
– Че какво друго обяснение би могло да има?
– На един търг миналата година работният стол на Ив Сен Лоран бе продаден за 28 милиона долара. Виж, това може да се нарече откачено. Обаче 100000 долара за един от твоите невероятни портрети на серийни убийци? Това изобщо не е откачено. Страхотно – да, но не и откачено. Всъщност според онова, което знам за този мъж и начина му на работа, цената на произведенията ти само ще се покачва.
– Познаваш ли го?
– Сега за първи път се срещнах лично с него. Но съм чувала много за него. Той е нещо като отшелник, ексцентричен тип, който се появява от време на време и разтърсва света на изкуството с някоя покупка, а после отново изчезва. Ако се съди по името му, може би е холандец, но никой не знае къде живее. Швейцария... Южна Америка... Около него цари мистерия. Много е потаен, но пък има повече пари от Господ. Когато Джикинстил демонстрира интерес към някой творец, финансовите измерения на този интерес са огромни. Огромни!
Симпатичното момиче с розовата коса, което бе прибавило бледозелен шал към и без това умопомрачителното си облекло, прибираше чиниите и чашите от освободената маса.
– Скъпа – обърна се към нея Соня – би ли ми донесла още една водка със сок от грейпфрут? Май и приятелят ми ще пийне още едно, а?
Глава 27
Много храна за размисъл
Гърни не знаеше какво да мисли. Този следобед, докато шофираше към дома си, му бе изключително трудно да се съсредоточи върху каквото и да било.
Той не знаеше нищо за така наречения "свят на изкуството". Подозираше единствено, че е населен с някакви хора, които са толкова различни от полицаите, колкото папагалите от ротвайлерите. Макар да бе топнал върха на пръстите си в тези води преди година, когато направи първите си обработени фотографии, той не бе видял много от този свят. Галерията на университетското градче не бе точно мястото, където човек може да срещне ексцентрични милионери. Там не можеш да продадеш стол на известен дизайнер за 28 милиона долара. Няма и мистериозни знаменитости, подвизаващи се под името Джей Джикинстил, които биха предложили 100000 долара за една компютърно обработена снимка на сериен убиец.
На всичкото отгоре – "всичкото" беше фантастичното бизнес предложение, което му бе поднесла на тепсия – самата Соня никога не бе изглеждала така достъпна. Дори бе намекнала, че може да си наеме стая в "Препускащата патица" (към ресторанта имаше и хотелска част), ако изпие прекалено много и не е в състояние да шофира. За да отклони тази не особено прикрита покана, Гърни трябваше да потърси у себе си почтеност, каквато не бе сигурен, че притежава. От друга страна, може би "почтеност" бе твърде силна дума. Истината бе съвсем проста: той никога не бе лъгал Мадлин и не му се искаше да започва сега.
После обаче се зачуди дали действително е отклонил поканата на Соня, или само е отложил положителния си отговор. Съгласил се бе да се срещне с богатия и ексцентричен господин Джикинстил. Уговорката бе за вечеря, другата събота в Манхатън, когато щеше да научи всички подробности за невероятното бизнес предложение, на което – ако бе реално – щеше да е много трудно да откаже. Соня пък щеше да играе ролята на посредник между двамата в случай на евентуални бъдещи сделки. Така че не можеше да се каже, че я е изключил от живота си. Тъкмо обратното.