Всички тези мисли се блъскаха усилено в главата му и усещането изобщо не бе приятно. Опита се да пренасочи вниманието си и да се съсредоточи върху случая "Пери", макар да осъзнаваше иронията: опитваше се да се успокои, като бърка в гнездото на осите.
Превъзбуденият му ум в крайна сметка се предаде и Гърни едва не се уби, като задряма на волана. Спасиха го дупките по пътя. Колата започна да подскача и той рязко се разсъни. След няколко километра спря на една бензиностанция и си купи чаша кафе. Беше горчиво, независимо от излишно голямото количество захар и мляко. Заради отвратителния вкус още не можеше да спре да гримасничи.
Върна се в колата си и извади от папката списъка с имена и телефонни номера. Обади се на Скот Аштън и Уитроу Пери, като и в двата случая попадна на гласова поща. Остави на Аштън съобщение да му звънне, за да обсъдят нова насока в разследването. Молбата му към Пери пък бе да се срещнат възможно най-скоро, в удобно за заетия неврохирург време. В края на съобщението вмъкна фина уловка: "Напомнете ми да ви попитам за пушката ви "Уедърби".
В момента, в който затвори, телефонът в ръката му звънна. Обаждаше се Пери – само че съпругата.
– Дейв, Вал е. Искам да отидеш на една среща.
– Каква среща?
Тя му обясни, че е говорила с Шеридън Клайн, окръжния прокурор, и му е разказала всичко, което е научила от Гърни.
– Какво например?
– Ами казах му, че цялата история е много по-сложна, отколкото смятат ченгетата. Че може да се окаже някакво извратено отмъщение, че Хектор Флорес вероятно изобщо не е Хектор Флорес и ако търсят някакъв незаконен мексикански имигрант – а те именно това правят – никога няма да го намерят. Казах му, че така губят времето на всички, а също и че са банда шибани идиоти.
– Така ли ги нарече – шибани идиоти?
– За четири месеца не успяха да разберат и половината от онова, което ти научи за два дена. Така че – да, точно така ги нарекох, шибани идиоти. Точно такива са!
– Определено знаеш как да разбуташ гнездото на осите!
– Щом се налага...
– И как реагира Клайн?
– Клайн ли? Клайн е политик. Съпругът ми – или по-точно, парите му – играят немалка роля в политиката на щата Ню Йорк. Затова окръжен прокурор Клайн прояви желание да изслуша всякакви предложения за алтернативни подходи към случая. Освен това явно те познава много добре, попита ме каква точно е ролята ти в разследването. Обясних му, че си консултант. Тъпа дума, но го удовлетвори.
– Преди малко спомена за някаква среща...
– В кабинета му, утре следобед, в 15:00 часа. Ще присъствате ти, той и представител на щатската полиция – не ми каза точно кой. Ще отидеш, нали?
– Ще отида.
Излезе от колата си, за да изхвърли празната чашка от кафето в контейнера за боклук до колонките за бензин. Един древен оранжев трактор "Фармол", който влачеше натоварено със сено ремарке, мина с пуфтене покрай бензиностанцията. Във въздуха се смесваха миризмите на оборска тор, бензин и сено. Когато се върна в колата, телефонът му отново звънеше.
Обаждаше се Аштън:
– За каква нова насока в разследването става дума? – запита направо той.
– Искам да науча някои имена: учениците, с които Джилиан е била в един клас от момента на постъпването си в "Мейпълшейд"; терапевтите, съветниците и лекарите, с които се е срещала редовно. Би било добре да ми дадете и списък на евентуалните ви врагове – всеки, който би имал причина да нарани вас или Джилиан.
– Страхувам се, че навлизате в задънена улица. Не мога да ви предоставя онова, което искате.
– Дори списък със съучениците ѝ? Или имената на служителите ви, с които може би е разговаряла?
– Явно не съм обяснил достатъчно добре политиката на "Мейпълшейд" за пълна конфиденциалност. Пазим само минималното количество документация, изисквано от законите на щата, при това за най-краткия възможен срок и нито ден повече. Законът не ни задължава да съхраняваме имената и адресите на бившите си служители, затова не го и правим. Не поддържаме досиета с "диагнози" или "история на лечението", защото официално не извършваме такива. Политиката ни е да не разкриваме нищо пред никого. По-скоро ще оставим да затворят "Мейпълшейд", отколкото да нарушим този принцип. Учениците ни и семействата им ни вярват много повече, отколкото на останалите подобни учреждения. Ние пък държим доверието им да остане непоклатимо, затова не позволяваме да бъде предадено по никакъв начин.