– Каква красноречива реч – бавно каза Гърни.
– Да, изнасял съм я и преди – призна Аштън – и вероятно няма да е за последно.
– Значи за вас няма значение, че списъците със съученици или служители, на които Джилиан може да се е доверила, биха помогнали за откриването на убиеца ѝ?
– Вие го казвате, не аз.
– Да предположим, че тези имена биха могли да спасят вашия живот. Това ще промени ли решението ви?
– Не.
– Не ви ли притеснява произшествието с чашата за чай?
– Никак – в сравнение с възможността да навредя на "Мейпълшейд". Отговорих ли изчерпателно на въпросите ви?
– Какво ще кажете за външните врагове, такива, които нямат нищо общо с училището?
– Предполагам, че Джилиан е имала доста, но аз не знам имената им.
– Ами вие?
– Да, имам противници в академичните среди, както и немалко съперници, които завиждат на професионалните ми успехи. Намират се и пациенти с наранено его, въобще хора, чиято глупост ме е нервирала в един или друг случай... Нищо чудно сред тях да се срещат и такива, които ми имат зъб.
– Нещо против да ми кажете имената им?
– Страхувам се, че не мога да го направя. А сега трябва да тръгвам за следващата си среща.
– Определено имате много срещи.
– Приятен ден, детективе.
Гърни прекоси Дилуийд и точно когато спря пред магазина на Абелард, за да си купи прилично кафе и да изплакне отвратителния вкус от предишното от устата си, телефонът му звънна отново.
Когато видя кой се обажда, на лицето му се изписа усмивка.
– Детектив Гърни, обажда се Агата Смарт, секретарката на доктор Пери. Поискали сте среща с него, както и информация за ловната му пушка. Така ли е?
– Да. Чудех се кога мога да...
– Можете да ни изпратите въпросите си в писмен вид – прекъсна го тя. – Доктор Пери ще прецени дали има основание да се срещнете.
– Не съм сигурен дали това е станало достатъчно ясно от съобщението ми, но въпросите ми са свързани с разследването на убийството на доведената му дъщеря.
– Наясно сме с това, детективе. Както казах, можете да ги напишете и да ни ги изпратите. Искате ли да ви дам адреса?
– Няма да е необходимо – отвърна Гърни, като се опитваше да потисне раздразнението си. – Всъщност те могат да бъдат сведени до един съвсем прост въпрос: дали може да каже със сигурност къде е била пушката му през следобеда на 17 май.
– Както вече споменах, детективе...
– Просто му предайте въпроса ми, госпожо или госпожице Смарт. Благодаря ви.
Глава 28
Една различна гледна точка
Без малко да я пропусне. Когато стигна мястото, където тесният, покрит с чакъл път стигаше до имота му и продължаваше през ливадата до къщата, един червеноопашат ястреб излетя от върха над висока канадска ела вляво от Гърни и се понесе над пътя, а после и над езерото. Докато го гледаше как изчезва над върховете на дърветата, забеляза Мадлин, която седеше на старата пейка на брега на езерото, полускрита зад висока туфа папур. Гърни спря колата до старата червена плевня, излезе и помаха с ръка.
Мадлин отвърна с едва забележима усмивка – доколкото той можеше да прецени от това разстояние. Прииска му се да поговори с нея, имаше нужда от това. Пое по криволичещата пътека край затревения бряг на езерото към пейката. Наоколо цареше безмълвие и неподвижност.
– Нали мога да седна при теб за малко?
Тя кимна съвсем леко, сякаш смяташе, че ще наруши спокойствието на местността, ако каже нещо на глас.
Гърни седна и се вгледа в нетрепващата повърхност на езерото, в която се отразяваха листата на захарните кленове, растящи по другия бряг. Листата им бяха започнали да придобиват по-убит есенен оттенък. После погледна Мадлин и го обзе странно чувство: сякаш спокойствието ѝ не беше резултат на заобикалящата ги природа, а тъкмо обратното, че настроението и душевният мир на жена му, дълбоко скрити в нея, се предаваха на околността. И преди му бе хрумвало нещо подобно, но умът му, който не бе склонен да се поддава на сантиментални настроения, отхвърляше идеята.
– Имам нужда от помощта ти – чу собствения си глас, с който сякаш говореше някой друг, – за да реша някои въпроси.
Мадлин не каза нищо и той продължи:
– Денят бе объркващ... Повече от объркващ.
Тя му хвърли един от характерните си погледи, които или изразяваха много (в случая мнението ѝ, че не би могъл да очаква различен резултат, щом се е забъркал в случая "Пери"), или му предоставяха празен лист, на който тревожното му съзнание да изпише посланието.