– Да, аз... не би трябвало да се обаждам, но... исках да поговоря с вас.
– Кой се обажда?
Последва нова пауза.
– Савана Листън – отвърна младата жена след кратко колебание.
– С какво мога да ви помогна?
– Знаете ли коя съм?
– Трябва ли?
– Мислех, че може би е споменал името ми.
– Кой да е споменал името ви?
– Доктор Аштън. Аз съм една от секретарките му.
– Разбирам.
– Затова се обаждам. Тоест, може би точно затова не би трябвало да се обаждам, но... Вярно ли е, че сте частен детектив?
– Савана, кажете ми защо точно се обаждате.
– Добре, но... няма да казвате на никого, нали? Иначе ще си изгубя работата.
– Освен ако не смятате да нараните някого, не виждам защо ми е да разкривам каквото и да било.
Този отговор, който бе използвал стотици пъти през дългата си кариера, бе напълно лишен от съдържание, но явно на нея ѝ бе достатъчен.
– Добре. Просто ще ви кажа. По-рано днес, когато се обадихте на доктор Аштън, чух случайно разговора ви. Искахте имената на момичетата от класа на Джилиан, с които тя имаше навика да излиза, нали така? Само че той каза, че не може да ви ги даде?
– Да, нещо такова.
– А защо ви трябват?
– Съжалявам, Савана, но нямам право да го обсъждам. Бих искал обаче да разбера защо ми се обаждате.
– Мога да ви съобщя две имена.
– На момичета, с които се е събирала Джилиан?
– Да. Знам ги, защото докато учех тук, понякога излизахме заедно. Именно затова ви се обаждам, поне отчасти. Става нещо странно... – гласът ѝ леко започна да трепери, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
– Какво странно нещо, Савана?
– Двете момичета, с които Джилиан излизаше... и двете изчезнаха, след като завършиха.
– Какво точно имате предвид под "изчезнаха"?
– Ами и двете са напуснали домовете си през лятото. Семействата им не са ги виждали и никой не знае къде са. А има и още нещо, нещо ужасно... – Дишането ѝ сега бе толкова неравно и плитко, че приличаше повече на тихо хлипане.
– Какво "ужасно нещо", Савана?
– И двете разправяха, че искат да легнат с Хектор Флорес.
Глава 30
Моделите на Грегорио
До края на разговора си със Савана Листън Гърни ѝ зададе дузина въпроси и получи дузина полезни отговори. Научи и имената на двете момичета, а накрая му бе отправена една много настоятелна молба: да не споменава на доктор Аштън за обаждането.
Имало ли някаква причина да се страхува от него? Не, разбира се – доктор Аштън бил светец. Просто не ѝ било приятно да прави нещо зад гърба му. Освен това не искала лекарят да си помисли, че не се доверява напълно на преценката му.
А доверява ли се напълно на преценката му? Да, естествено! Само малко я притеснявал фактът, че той не се притеснява от изчезването на момичетата.
Следователно е казала на Аштън за тези "изчезвания"? Да, казала му, разбира се! Той обаче обяснил, че възпитаниците на "Мейпълшейд" често имат основателни причини да се спотаят или направо да изчезнат след завършването си. А и не било необичайно семействата им да не ги потърсят и да не поддържат връзка с порасналите си дъщери, които искат малко свобода.
А как изчезналите момичета се запознали с Хектор? Ами доктор Аштън понякога го водел в "Мейпълшейд", за да се погрижи за лехите с цветя. Хектор бил много готин и някои от момичетата били силно заинтригувани от него.
Имало ли сред служителите на "Мейпълшейд" някой, на когото да се е доверявала и с когото да е споделяла? Да, доктор Кейл, който отговарял за много неща в училището. Но доктор Кейл, Саймън Кейл, се пенсионирал и сега живеел в Купърстаун. Тя открила телефона на Гърни в интернет, а пък той вероятно можел да намери номера на доктор Кейл по същия начин. Кейл бил раздразнителен и опак старчок, но може би знаел разни неща за Джилиан.
А защо му казвала всичко това? Защото бил детектив, а понякога ѝ се случвало да лежи нощем и уплашено да се пита какво се е случило с изчезналите момичета. Денем разбирала, че доктор Аштън вероятно е прав, че много от ученичките са от семейства с проблеми – болни семейства като нейното собствено – и би било нормално да искат да се отдалечат от тях. Да се махнат, и то без да оставят информация за бъдещия си адрес или намеренията си. Нищо чудно дори да сменят имената си. Нощем обаче... нощем ѝ хрумвали и други идеи, които ѝ пречели да заспи.
А, да – между другото, изчезналите момичета имали още нещо общо помежду си (освен факта, че и двете демонстрирали огромен интерес към Хектор, докато работел в градината, гол до кръста).