– А спомена ли някога да са хващали заек?
– Каза, че ако хванели нещо, го пускали.
– Ами прашките?
– Много пъти пропускали на косъм, така каза...
– И това е историята?
– Да. Работата е там, че картините, които рисувах в ума си, бяха толкова истински, толкова често си представях, че самият аз съм там и вървя по тесните пътеки в тревата, че тези образи се превърнаха в най-живите спомени от детството ми.
Мадлин леко се намръщи.
– Всички правим така. И аз имам съвсем ясни спомени за неща, които в действителност никога не съм виждала – спомени за сцени, описани от други хора. Спомням си онова, което съм си представяла за тях.
Той кимна:
– Има още нещо. Години по-късно, десетилетия всъщност, когато бях прехвърлил трийсетте, а баща ми беше на шейсет и няколко, му споменах за това, докато говорехме по телефона. Казах му: "Помниш ли онази история за теб и Лиъм, как сте излизали с прашките в полето на разсъмване?" Той изобщо не се сети за какво говоря. Затова му споменах и останалото: ниската стена, къпиновите храсти, потока, хълма, заешките пътеки. "А, това ли? – отвърна ми той – Това са пълни глупости, нищо такова не се е случвало." А тонът му показваше, че ме смята за глупак, задето съм му повярвал. – Гласът на Гърни потрепери съвсем леко, едва доловимо. После той прочисти гърло.
– Значи всичко е било измислица?
– Да, всичко е било измислица. До последната дума, тревичка и камъче. И най-лошото е, че това е единственото нещо, което ми е разказвал за детството си.
Глава 31
Шотландски териери
Гърни се бе облегнал назад на стола си и изучаваше внимателно ръцете си. В действителност те бяха много по-сбръчкани и захабени, отколкото си ги беше представял. Бяха като ръцете на баща му.
Дълбоко замислена, Мадлин разтребваше масата. След като сложи всички съдове и прибори в мивката, покри ги със сапунена вода и спря кранчето.
– Сигурно детството му е било ужасно – заяви тя с равен тон.
Съпругът ѝ вдигна поглед към нея.
– Да, предполагам...
– Осъзнаваш ли, че през дванайсетте години от брака ни, докато още бе жив, го видях само три пъти?
– Да. Такива сме ние.
– Имаш предвид ти и баща ти ли?
Той кимна леко, потънал в спомени.
– Апартаментът в "Бронкс", в който израснах, имаше четири стаи: малка кухня, в която готвехме и се хранехме, както и малък хол и две неголеми спални. Бяхме четирима – майка ми, баща ми, баба ми и аз. И знаеш ли какво? Почти винаги във всяка стая имаше само по един човек, освен когато майка ми и баба ми гледаха заедно телевизия във всекидневната. Дори тогава баща ми оставаше в кухнята, а аз бях в някоя от спалните.
Разсмя се, после млъкна. В собствения си смях беше чул сардоничния смях на баща си.
– Спомняш ли си малките магнити-играчки във формата на шотландски териери? Ако ги наредиш по определен начин, се привличат. Ако пък ги сложиш наобратно, се отблъскват. Така бе и с нашето семейство, четири малки шотландски териера, сложени така, че да се отблъскват. В крайна сметка винаги се озовавахме в четирите противоположни края на апартамента, възможно най-далеч един от друг.
Мадлин не каза нищо, само пусна отново водата и се захвана да мие и изплаква съдовете, които после поставяше на сушилника до мивката. Когато приключи, изключи осветлението над плота и седна в другия край на голямата стая, на едно от креслата до камината. Светна близката лампа и от една платнена торба, оставена на пода, извади плетивото, с което се занимаваше напоследък – червена вълнена шапка. От време на време хвърляше поглед към Гърни, но без да казва нищо.
Два часа по-късно стана и отиде да си легне.
Междувременно Гърни бе взел папките по случая "Пери" от всекидневната, където ги бе струпал вечерта, когато семейство Мийкър им бяха на гости. От два часа четеше резюмета на разпитите, проведени на местопрестъплението, и стенограмите, записани в главното управление на БКР. Направи му впечатление, че материалите са много, но не рисуват ясна и логична картина на събитията.
Някои случки буквално нямаха никакъв смисъл. Такъв бе например инцидентът "Гол в павилиона", за който бяха разказали петима жители на Тамбъри. Те твърдяха, че месец преди убийството Флорес е бил забелязан да стои на един крак, със затворени очи и сключени като за молитва ръце – предполагаха, че е поза от йога – в средата на павилиона, на поляната зад къщата на Аштън. Чисто гол. И в петте резюмета разпитващият полицай бе отбелязал, че в действителност свидетелят не е видял случката със собствените си очи, а го е представил като нещо "всеизвестно". И петимата казваха, че са чули историята от други хора. Някои си спомняха точно от кого, а други – не. Нито един не помнеше кога точно я е чул. Няколко души споменаваха и за друг инцидент – Аштън и Флорес се сдърпали в един летен следобед на главната улица в Тамбъри. Но и тук нито един от разпитаните – включително двамата, които го описваха в подробности – не бе присъствал на сцената.