Преразказите бяха в изобилие, но преките свидетели – не.
Почти всеки от разпитаните разглеждаше самото убийство през призмата на някакъв сценарий: "Чудовището Франкенщайн", "Отмъщението на изоставения любовник", "Всеки мексиканец е престъпник", "Хомосексуалистите са лабилни", "Медиите отравят Америка с насилие"...
Никой не бе предположил, че може да има връзка със сексуалните насилници, учещи в "Мейпълшейд", нито бе допуснал, че някой иска да отмъсти за минали простъпки на Джилиан – а именно там според Гърни се криеше ключът към разкриването на убийството.
"Мейпълшейд" и миналото на Джилиан: две обширни теми, за които имаше много повече въпросителни, отколкото факти. Възможно бе пенсионираният терапевт, за когото бе споменала Савана, да е в състояние да попълни някои празноти. Саймън Кейл – лесно за запомняне име. Божичко! Беше толкова изтощен, че се чувстваше все по-замаян.
Отиде до мивката и наплиска лицето си със студена вода. Реши, че ще е добре да си направи кафе. После си каза, че няма да е добре. Върна се отново на масата, отвори лаптопа си и след по-малко от минута намери телефонния номер и адреса на Кейл в интернет. За беля бе отделил много време на докладите от разпитите – много повече, отколкото си бе дал сметка. Вече бе 22:55 часа. Да се обади ли, или не? Сега или утре сутринта? Изгаряше от нетърпение да се свърже с него, да последва някаква конкретна и логична нишка, да я проследи до истината или поне част от нея. Ако Кейл вече си бе легнал, надали щеше да му хареса да го безпокоят. От друга страна, едно късно обаждане може би щеше да подчертае важността на въпроса. Не се сдържа и се обади.
След три или четири позвънявания от другата страна се чу глас, който можеше да е и на мъж, и на жена:
– Ало?
– Саймън Кейл, моля.
– Кой се обажда? – попита гласът, който сега звучеше по-скоро като мъжки, с нотка на безпокойство и раздразнение.
– Дейвид Гърни.
– Какво да съобщя на доктор Кейл? Каква е причината за обаждането ви?
– С кого разговарям?
– Разговаряте с човека, който вдигна слушалката. Освен това е много късно. Така че бихте ли ми казали защо...
На заден фон се чу глас, кратко мълчание, а после очевидно друг взе телефона.
– Аз съм доктор Кейл. Кой се обажда? – попита строг и авторитетен мъжки глас.
– Доктор Кейл, аз съм Дейвид Гърни. Извинявам се, че ви безпокоя в такъв късен час, но става дума за нещо спешно. Работя като консултант по случая с убийството на Джилиан Пери и се опитвам да си изградя някаква представа за "Мейпълшейд". Казаха ми, че вие бихте могли да ми помогнете.
От другата страна на линията последва мълчание.
– Доктор Кейл?
– Консултант, казвате? Какво точно означава това?
– Бях ангажиран от семейство Пери, които искаха независима гледна точка в разследването.
– Така ли?
– Надявах се да ми разкажете за клиентите на "Мейпълшейд" и философията на училището като цяло.
– Скот Аштън би трябвало да е идеалният източник на подобна информация – каза той някак кисело, но после добави с по-неофициален тон: – Вече не съм част от екипа на "Мейпълшейд".
Гърни усети, че двамата мъже явно не се разбират, и реши да се възползва от това:
– Помислих си, че ще сте по-обективен от човек, който все още е обвързан с училището.
– Не желая да обсъждам подобна тема по телефона.
– Разбирам ви напълно. Всъщност аз живея в Уолнът Кросинг и с удоволствие ще дойда до Купърстаун, ако се съгласите да ми отделите дори половин час.
– Разбирам, но за съжаление вдругиден заминавам на едномесечна почивка.
От начина, по който го каза, ставаше ясно, че не си търси извинение, а наистина е възпрепятстван. Гърни остана с впечатлението, че Кейл не само е заинтригуван, но и вероятно знаеше интересни неща.