– Изключително много ще ми помогнете, докторе, ако приемете да се видим преди това. По една случайност утре следобед имам среща с окръжния прокурор. Ако се съгласите да ми отделите малко време, бих могъл да се отбия и при вас.
– Имате среща с Шеридън Клайн?
– Да, и би било много полезно да разговарям с вас преди нея.
– Ами предполагам, че... Все пак няма да е зле да науча нещо повече за вас, преди да... преди да преценя дали е редно да обсъждам такива неща с вас. Можете ли да ми дадете някакви препоръки?
Гърни му разказа накратко за себе си и кариерата си, след което му даде името и телефонния номер на един заместник-комисар от нюйоркската полиция, с когото Кейл можеше да разговаря. Дори спомена извинително статията в списание "Ню Йорк" отпреди пет години, която възхваляваше приноса му в разрешаването на два много популярни случая на серийни убийства. Съдейки по написаното, той бе някаква кръстоска между Шерлок Холмс и Мръсния Хари, което го караше да се чувства много неудобно. Но пък можеше да се окаже полезно.
Кейл се съгласи да се срещнат в 12:45 часа на другия ден, петък.
Когато Гърни се опита да подреди мислите си, да си направи наум списък на темите, които искаше да обсъдят на срещата, за пореден път се убеди в едно нещо: силното вълнение и прекалената умора не помагаха за организацията на каквото и да било. Реши, че в момента сънят би му помогнал най-много. Но щом се съблече и се пъхна в леглото до Мадлин, мобилният му телефон звънна. Наложи се да стане и да отиде в кухнята, където го бе оставил.
Гласът, който се разнесе в слушалката, принадлежеше на мъж, възпитан в традициите на най-добрите частни клубове на Кънектикът.
– На телефона е доктор Уитроу Пери. Търсили сте ме. Мога да ви отделя точно три минути.
На Гърни му трябваше известно време, за да се съсредоточи:
– Благодаря ви за обаждането. Разследвам убийството на...
– Знам с какво се занимавате! – прекъсна го рязко Пери. – Какво искате?
– Има някои въпроси, които бих искал да...
– Задайте ги!
Гърни се пребори с желанието да вмъкне някоя забележка относно държанието на лекаря.
– Имате ли представа защо Хектор Флорес е убил дъщеря ви?
– Не, нямам. И между другото, Джилиан бе дъщеря на съпругата ми, не моя.
– Известно ли ви е дали някой друг освен Флорес ѝ е имал зъб – и е имал причина да я нарани или убие?
– Не.
– Нито един?
– Нито един – и в същото време всички.
– Какво значи това?
Пери се разсмя – остро, неприятно.
– Джилиан бе лъжлива манипулативна кучка. Надали съм първият, от когото го чувате.
– Кое е най-лошото нещо, което някога ви е причинявала?
– Нямам никакво желание да обсъждам тази тема.
– Според вас защо доктор Пери е решил да се ожени за нея?
– Питайте него.
– Питам вас.
– Следващия въпрос!
– Някога коментирала ли е Флорес?
– Със сигурност не и пред мен. Двамата въобще не бяхме близки. Искам да ви е пределно ясно, детективе, че говоря с вас поради една-единствена причина: съпругата ми реши да проведе неофициално разследване и ме помоли да ви се обадя. Обаче наистина няма с какво да ви помогна. Честно казано, смятам този неин опит за разхищение на време и пари.
– Какви чувства изпитвате към доктор Аштън?
– Чувства ли? Какво имате предвид?
– Харесвате ли го? Възхищавате ли му се? Съжалявате ли го? Презирате ли го?
– Нито едно от изброените.
– Тогава какво?
Последва кратко мълчание, после въздишка:
– Той не ме интересува. Неговият живот не ме засяга по никакъв начин.
– Но у него има нещо, което... какво?
– Ами възниква очевидният въпрос. В известен смисъл същият, който вече зададохте.
– И кой по-точно?
– Защо един толкова способен специалист би се оженил за пропаднал човек като Джилиан?
– Толкова ли я мразехте?
– Не я мразех, господин Гърни – не повече, отколкото бих мразил кобра например.
– А бихте ли убили кобрата?
– Този въпрос е детински.
– Проявете снизходителност и ми отговорете, моля.
– Бих убил кобрата, ако заплашва живота ми. Точно както бихте направили и вие.
– Искало ли ви се е някога да убиете Джилиан?
Докторът се разсмя невесело:
– Това да не е някаква игра за първолаци?
– Просто въпрос.
– Губите ми времето.
– Притежавате ли все още пушка "Уедърби Магнум" 257 калибър?
– Това пък какво общо има, по дяволите?