– Детектив Гърни, предполагам?
– Доктор Кейл?
– Да. – Мъжът се усмихна механично, просто от учтивост, и го поведе по покритата с каменни плочи пътека към къщата.
Вратата бе отворена. Отвътре къща изглеждаше стара, но много добре поддържана. Таваните бяха ниски, вероятно за да задържат топлината, поддържани от изсечени на ръка масивни греди, характерни за строителството през XVIII век. В кухнята, в която се намираха, имаше огромна открита пещ, както и емайлирана газова печка от трийсетте години на XX век. От една от другите стаи се разнасяше мелодия, която не можеше да се сбърка: "Амейзинг Грейс", изпълнявана на флейта.
Кейл остави на масата пазарските торби (и двете носеха логото на симфоничния оркестър на Адирондак). В едната се виждаха някакви листни зеленчуци и франзели, а от другата се подаваха бутилки вино.
– Това е за вечеря. Пратиха ме на "лов" – обясни той дяволито. – Аз самият не готвя. Партньорът ми Ейдриън е майсторът-готвач тук... както и флейтистът.
– Той ли... – Гърни кимна по посока на долитащата мелодия.
– О, не, не – Ейдриън е много по-добър! Това вероятно е ученикът му, който идва в дванайсет. Онзи със сапунерката.
– Сапунерката?
– Количката отвън, паркирана пред вашата. Онази червената.
– А! – възкликна Гърни. – Разбира се. Значи волвото трябва да е ваше, а маздата – на партньора ви?
– Сигурен ли сте, че не е обратното?
– Не, не мисля.
– Интересно. И какво точно ви накара да смятате така? Да нямам знак "Волво!" на челото?
– Когато излязохте от гаража, идвахте от страната, където е волвото.
Кейл се изкикоти рязко.
– А, значи не сте ясновидец?
– Едва ли.
– Какво ще кажете за чаша чай? Не? Тогава заповядайте във всекидневната.
Оказа се, че всекидневната е малка стая точно до кухнята. В нея имаше два фотьойла с тапицерия на цветя, ниска масичка за чай, библиотека и малка печка на дърва, покрита с червен емайл. Освен това на пода бяха поставени две възглавнички за сядане с флорални мотиви и пискюли. Кейл посочи един от фотьойлите и седна на другия.
– А сега, детективе, каква точно е целта на посещението ви?
Гърни веднага забеляза, че независимо от фриволното му поведение очите на Саймън Кейл бяха трезви и преценяващи. Този човек не би се оставил лесно да го измамят или да го подведат чрез ласкателства. От друга страна, неразбирателството между доктора и Аштън, което бе усетил при разговора им предната вечер, можеше да се окаже полезно.
– Не съм напълно сигурен каква е целта ми. Може би, както при порнографията, ще я позная, като я видя – сви рамене детективът. – Може просто да душа наоколо.
Кейл съсредоточено изучаваше лицето му:
– Не се престаравайте със скромността.
Гърни се изненада от хапливата забележка, но отвърна любезно:
– Честно казано, по-скоро става дума за незнание, отколкото за скромност. В този случай има ужасно много неща, които не са ми ясни. Които на никого не са ясни.
– На никого освен на лошия? – Кейл хвърли поглед към часовника си. – Имате ли някакви въпроси към мен?
– Бих искал да науча всичко, което сте склонен да ми кажете за "Мейпълшейд" – учениците, служителите, какво точно е предназначението на училището, каква е била вашата работа там и защо сте напуснали.
– "Мейпълшейд" преди или "Мейпълшейд" след появата на Скот Аштън?
– И двете, но най-вече периодът, през който Джилиан Пери е била ученичка там.
Кейл замислено облиза устни, сякаш се опитваше да вкуси въпроса.
– Бих го обобщил по следния начин: през осемнайсет от двайсетте години, през които преподавах в "Мейпълшейд", училището бе една извънредно ефективна институция. Средата повлияваше добре на ученици с леки до умерени емоционални и поведенчески проблеми. Скот Аштън пристигна преди пет години с фанфари – звезда в сферата на психиатрията, изтъкнат теоретик и много търсен терапевт. Смятахме, че той ще осигури на училището водеща позиция в областта на психиатрията. Веднага щом установи контрол обаче, той започна да променя насоката на работата в "Мейпълшейд". С времето в институцията постъпваха все по-болни и по-извратени младежи – сексуални хищници, такива, които блудстваха с деца, млади жени с огромен сексуален апетит и дълъг списък от кръвосмесителни връзки – и като жертви, и като извършители. Скот Аштън превърна училището от център за деца с проблеми в обиталище на сексманиаци и социопати.
Гърни подозираше, че това е внимателно обмислена реч, повтаряна често и изгладена до съвършенство. Емоциите в нея обаче бяха съвсем истински. Насмешливият тон и театралните жестове на Кейл бяха заменени, поне за известно време, от буен праведен гняв.