Изведнъж тишината, настъпила след жарката изобличителна реч, бе нарушена от звука на флейтата в съседната стая. Мелодията този път бе "Дани бой".
Тя погълна Гърни бавно, целенасочено – като зейнал гроб. Помисли дали да не се извини, да си измисли някакъв претекст и да избяга оттук. Бяха изминали петнайсет години, а той все още не можеше да я слуша. В този момент обаче флейтата замлъкна. Гърни седеше вдървено, почти без да диша – като изпаднал в шок войник, очакващ възобновяването на артилерийската стрелба.
– Какво има? – попита Кейл, като го гледаше с интерес.
В първия момент Гърни понечи да излъже, да скрие раната си, но после си каза: "А защо да го правя?" Истината си бе истина. Такава каквато бе.
– Синът ми се казваше така.
– Как? – попита го озадачено Кейл.
– Дани.
– Не разбирам.
– Флейтата... мелодията... няма значение. Стар спомен. Извинявам се за прекъсването. Описвахте процеса на прехода от един вид клиенти към друг.
Кейл се намръщи:
– "Преход" – каква безобидна дума за такова сериозно разместване на пластовете.
– Но училището все така жъне успехи, нали?
Усмивката на домакина проблесна като отразена от айсберг светлина:
– Това е много печаливш бизнес – да подслоняваш побърканите отрочета на виновни родители. Колкото по-болни и по-ужасяващи са децата, толкова повече плащат семействата им, за да се отърват от тях.
– Независимо дали се подобряват?
Смехът на Кейл бе студен като усмивката му:
– Нека изясним нещо, детективе. Не искам да имате каквито и да било съмнения по въпроса. Ако откриете, че дванайсетгодишното ви дете изнасилва петгодишни, с готовност ще платите колкото ви поискат, така че малкият откачалник да изчезне за няколко години.
– Значи такива деца постъпват в "Мейпълшейд"?
– Точно така.
– Деца като Джилиан Пери?
По лицето на Кейл пробягаха последователно тикове и гримаси.
– В контекста на подобен разговор със споменаването на имената на конкретни ученици навлизаме в минно поле от правна гледна точка. Не би било редно да ви отговоря еднозначно.
– Вече имам достоверно описание на поведението на Джилиан – от няколко източника. Споменах я, защото някои неща имат нужда от доизясняване. Тя не постъпва ли в "Мейпълшейд", преди доктор Аштън да промени насоката на работа на училището?
– Така е. Същевременно – не казвам, че става дума конкретно за госпожица Пери – искам да уточня нещо. В "Мейпълшейд" приемахме ученици с най-различни проблеми, а сред тях винаги се намираха няколко, които бяха много по-болни от останалите. Аштън организира работата на училището именно около тези "по-болни". Към онези, които бяха най-зле; които биха прелъстили и кон за един грам кокаин. Отговорих ли задоволително на въпроса ви?
Гърни спря замисления си поглед върху малката червена печка.
– Разбирам нежеланието ви да нарушавате поетия ангажимент за конфиденциалност, вече няма как Джилиан Пери да пострада от вашата информация. От друга страна, трябва да знам с кого е контактувала в миналото – от това може да зависи откриването на убиеца ѝ. Ако Джилиан е споделяла с вас нещо за...
– Спрете веднага! Онова, което ми е доверено като на лекар, си остава конфиденциално!
– Залогът е огромен, докторе.
– Да, наистина е огромен. На карта е заложена почтеното ми име. Няма да разкрия нищо, което мой пациент ми е доверил, убеден, че няма да го споменавам пред други. Ясно ли е?
– Да, за съжаление.
– Ако искате да научите нещо повече за "Мейпълшейд" и това, как се превърна от училище в зоологическа градина, мога да говоря само по принцип. Няма да обсъждам подробностите от живота на отделни лица. Живеем в свят, в който всичко е размито, детективе. Няма твърда почва, на която да стъпим, освен принципите си.
– А какви принципи наложиха да напуснете "Мейпълшейд"?
– "Мейпълшейд" се превърна в дом за сексуални психопати. Повечето от тях нямат нужда от терапевти, а от екзорсисти.
– Когато напуснахте, доктор Аштън нае ли някого да ви замести?
– Нае човек за същата позиция – предпочете да каже Кейл с горчивина в гласа, а в очите му се четеше нещо много близко до омраза.
– Какъв човек е заместникът ви?
– Доктор Лазаръс притежава топлината и жизнеността на труп.
Последните думи бяха произнесени с горчива рязкост, която подсказваше, че разговорът е приключил.
И сякаш по някакъв тайно даден знак от съседната стая отново се чу звукът на флейтата. Печалната мелодия на "Дани бой" накара Гърни да си тръгне.