– Дейвид, след като ми се обади тази сутрин и ми каза за хората, които не могат да бъдат открити... знам какво казах по въпроса за конфиденциалността, но... Реших, че няма да е зле лично да се обадя и да поразпитам. Дискретно, разбира се. По този начин не се налага да разкривам имената и телефонните номера пред трети човек.
– Да?
– Ами обадих се на няколко човека и... всъщност... Не ми се иска да си вадя прибързани заключения, но... Възможно е да става нещо странно.
Гърни паркира на първото свободно място, което видя.
– В какъв смисъл "странно"?
– Направих общо четиринайсет обаждания. Имах личните номера на четири бивши ученички, в останалите десет случая – на родител или настойник. Успях да се свържа и да разговарям с една от ученичките. На втората оставих съобщение на гласовата поща. При последните две бях уведомен от оператора, че са преустановили абонамента си. В два от десетте случая, в които се обадих на семействата, говорих с родителя или настойника; в останалите осем оставих съобщения, две от които дадоха резултат. Така че в крайна сметка разговарях и с общо четирима членове на семействата на бившите ученички.
Гърни се чудеше каква точно е идеята на цялата тази аритметика.
– В един от случаите нямаше проблем. В останалите три обаче...
– Съжалявам, че ви прекъсвам, но какво точно имате под "нямаше проблем"?
– Имах предвид, че знаеха къде се намира дъщеря им. Казаха, че е постъпила в колеж и дори бяха говорили с нея същия ден. Проблемът е с останалите три. Родителите им нямат представа къде са – което само по себе си не е тревожно. В действителност аз неведнъж съм препоръчвал на някои от възпитаничките ни да се отделят от родителите си, ако са имали нездрави взаимоотношения с тях. Понякога връщането в семейството не е особено препоръчително. Сигурен съм, че се досещате защо.
Гърни за малко да се изпусне и да каже, че Савана вече му е обяснила, но се спря навреме.
– Проблемът всъщност – продължи Аштън – е начинът, по който момичетата са напуснали дома си.
– Какъв е той?
– Първата майка, с която разговарях, ми разказа следното. След като се прибрала от "Мейпълшейд", в продължение на приблизително четири седмици дъщеря ѝ била необичайно тиха и се държала много добре. После обаче, един ден по време на вечеря, поискала пари за нова кола – по-точно 27000 долара за мазда "Миата", кабриолет. Родителите, естествено, отказали. Тогава тя ги обвинила, че не ги е грижа за нея, държала се агресивно, припомнила им всички травми от ранното си детство и накрая им поставила ултиматум: или ще ѝ дадат парите за колата, или повече няма да им проговори. Когато те отново отказали, тя наистина си събрала багажа, повикала такси и се изнесла. След това се обадила само веднъж, колкото да им съобщи, че си е наела апартамент заедно с приятелка, че ѝ трябва време, за да си подреди мислите и да разреши "проблемите" си. Добавила също, че всеки опит да я открият или да се свържат с нея ще бъде възприет като недопустима намеса в личното ѝ пространство. Това бил последният път, когато разговаряли с нея.
– Вие очевидно знаете много повече за бившите си ученички от мен, но тази история въобще не звучи невероятно, поне на повърхността. Всъщност звучи като нещо нормално за едно разглезено и емоционално нестабилно хлапе.
Едва след като вече бе произнесъл думите, Гърни се замисли дали Аштън няма да възрази срещу подобна характеристика на възпитаничката на училището си.
– Точно така изглежда – съгласи се обаче той. – "Разглезено хлапе", което тропа с крак, тръгва си с гръм и трясък и наказва родителите си, като отказва да контактува с тях. В подобно поведение няма нищо шокиращо, да не говорим, че е доста често срещано.
– В такъв случай не разбирам защо ми разказвате тази случка. Защо това ви безпокои?
– Защото и трите семейства ми разказаха същата история.
– Абсолютно същата?
– Абсолютно същата, като изключим марката на колата и исканата сума. Вместо "Мазда" за 27000 долара, второто момиче поискало БМВ за 39000 долара, а третото – "Шевролет Корвет" за 70000.
– Господи!
– Сега разбираш ли защо съм загрижен?
– Онова, което разбирам съвсем ясно, е, че има някаква загадъчна връзка. Разговорите ви с родителите подсказаха ли ви нещо?
– Ами не може да е просто съвпадение. Следователно става дума за някакъв заговор.
Гърни виждаше две възможности, и двете – доста обширни:
– Или момичетата са се наговорили и са избрали този подход, за да напуснат домовете си (макар че не е много ясно защо точно този), или всяко от тях е следвало указанията на друго, външно лице, при това може би без да знае, че има още момичета, които правят същото. Отново обаче истинският въпрос е защо.