– Следователно не мислиш, че това е някакъв откачен план да измъкнат пари от родителите за колата на мечтите си?
– Съмнявам се.
– Ако са се разбрали помежду си или пък са изпълнявали указанията на друго, неизвестно лице – по причини, които не са ясни – защо всяко от момичетата е поискало различна марка кола?
На Гърни му хрумна едно възможно обяснение, но му се искаше да го обмисли малко по-подробно.
– Как решихте на кои момичета да се обадите?
– Ами подбрах ги на случаен принцип. Просто момичета от курса на Джилиан.
– Следователно всички са били приблизително на една възраст? Деветнайсет-двайсетгодишни?
– Така мисля.
– Нали осъзнавате, че ще ви се наложи да предадете на полицията архивите с приемните документи на "Мейпълшейд"?
– Не виждам причина да го правя – поне засега. За момента знам само, че три пълнолетни момичета са напуснали домовете си след сходни скандали с родителите си. Признавам, че в това има нещо странно – именно затова ти го разказвам – но за момента няма никакви доказателства, че е било извършено престъпление или че въобще някой им е сторил нещо.
– Не са само три.
– Откъде знаеш?
– Както вече обясних, казаха ми, че...
Аштън го прекъсна:
– Да, да – прекъсна го Аштън, – някакво анонимно лице ти е казало, че не може да се свърже с някои от бившите ни ученички, също неназовани. Това само по себе си не значи нищо. Нека да не смесваме нещата. Да не си вадим прибързани изводи, които могат да бъдат използвани като претекст за нарушаване на политиката за конфиденциалност на "Мейпълшейд".
– Докторе, припомням ви, че вие ми се обадихте. Вие бяхте загрижен. Сега пък ми казвате, че няма причини за притеснение. Противоречите си.
Чу как Аштън диша учестено. След около пет секунди, които му се сториха много дълги, той заговори с по-овладян тон:
– Просто не искам цялото училище да рухне. Слушай, ето какво предлагам. Ще се постарая да звънна на всеки телефонен номер, който имам, на всички бивши възпитанички, които са завършили наскоро. Така ще разберем дали и с другите се е случило нещо подобно, преди да сме направили нещо, което необратимо ще навреди на "Мейпълшейд". Повярвай ми, не се опитвам да спъвам разследването, просто защото така ми е хрумнало. Ако открием, че има и други случаи...
– Добре, докторе, обадете се. Имайте предвид обаче, че смятам да предам събраната до момента информация на БКР.
– Щом се налага, направи го. Но те моля да не забравяш колко малко знаеш със сигурност. Недей да разрушаваш доверие, градено с десетилетия, на базата на едно предположение!
– Разбрах ви. Много сте красноречив.
В действителност красноречието на Аштън започваше да нервира Гърни.
– Като заговорихме за историята на институцията ви, или мисията, или репутацията ѝ – все едно как ще я наречем – доколкото разбрах, преди няколко години вие сте направили доста сериозни промени в това отношение. Сериозни и бих казал рисковани промени.
– Да, така е – отвърна Аштън без увъртане. – Ако ми кажеш как са ти описали тези промени, ще обясня причините за тях.
– Ще перифразирам: "Скот Аштън промени мисията на училището. От институция, която лекува онези, които могат да бъдат излекувани, го превърна в място, където държат луди за връзване." Мисля, че това добре описва същността на нещата, които ми разказаха.
Аштън въздъхна съвсем леко:
– Предполагам, че някои хора биха го описали по този начин, особено ако кариерата им е пострадала от промяната.
Гърни пренебрегна прозрачния намек по адрес на Саймън Кейл.
– Вие как бихте го описали?
– В нашата страна има твърде много интернати, специализирани в терапията на различни неврози. Няма обаче институции, в които жертвите на сексуално насилие и хората с деструктивни сексуални мании могат да живеят в подходяща за тях среда, а към проблемите им да се подхожда творчески и да се получават добри резултати. Аз само се опитвам да запълня тази липса.
– И сте доволен от начина, по който работи системата ви?
Този път въздишката на Аштън бе по-дълбока.
– Лечението на определени психически разстройства е буквално на средновековно ниво. Като се има предвид колко ниско е поставена летвата, никак не е трудно да бъдат направени подобрения в системата. Когато имаш свободни един-два часа, може да поговорим по-подробно за това. Сега обаче смятам, че е най-добре да се обадя на някои от учениците, както вече говорихме.