Клайн допи кафето си и стана да си налее още. Докато вървеше, каза замислено, без да се обръща към никого конкретно:
– Ако приемем сериозно възможността за отмъщението като мотив, какви следствени действия би наложила тя? Дейв?
Гърни вярваше, че като за начало ще е необходимо много по-подробно разбиране на проблемите, които Джилиан бе имала в миналото, а също така да се открият хората, с които бе контактувала някога, или по-точно онези, за които майка ѝ и Саймън Кейл не бяха споменавали. А той самият трябваше да намери начин да постигне този резултат.
– Мога да ви дам писмено препоръките си по този въпрос в рамките на следващите два дни.
Клайн очевидно остана доволен от отговора и продължи нататък:
– И така, какво друго? Според главен следовател Хардуик става дума за "много повече" открития.
– Е, може би не са чак "много повече", но наистина има някои неща. Едно от тях бих искал да изтъкна като най-важно. Изглежда, че няколко момичета от "Мейпълшейд" са изчезнали.
Тримата детективи от БКР едновременно наостриха уши, сякаш силен шум бе прекъснал спокойната им дрямка.
Гърни продължи:
– Скот Аштън и друго лице, също свързано с училището, са се опитали да разговарят с някои от бившите възпитанички.
– Това не означава непременно, че... – започна лейтенант Андерсън.
Гърни рязко го прекъсна:
– Само по себе си не означава нищо, обаче между отделните случаи има странни прилики. Всичките момичета започнали еднакъв спор с родителите си – поискали скъпа нова кола, после използвали отказа им като претекст да напуснат домовете си.
– За колко точно момичета говорим? – поинтересува се Блат.
– Една бивша ученичка, която се опитваше да се свърже с другите от курса си, ми каза за два случая, при които родителите нямат представа къде са дъщерите им. След това от Скот Аштън научих за други три момичета, с които се опитал да влезе във връзка. Именно те са напуснали домовете си след скандал с родителите – абсолютно един и същи разрив и в трите случая.
Клайн поклати глава:
– Не разбирам. За какво точно става дума тук? Каква е връзката с убийството на Джилиан Пери?
– Изчезналите момичета имат поне още едно общо нещо помежду си освен спора с родителите. Всичките са познавали Флорес.
Андерсън ставаше по-мрачен с всяка изминала минута:
– Как така?
– Флорес предложил на Аштън да свърши малко градинарска работа в "Мейпълшейд". Явно е бил привлекателен и някои от ученичките са го харесали. Оказва се, че именно онези, които са показали интерес към него и са били видени да разговарят с него, са изчезнали.
– Включени ли са в списъка с изчезнали лица на Центъра по криминалистика? – попита Андерсън с изпълнения с надежда тон на човек, който се надява да прехвърли горещия картоф в чужд скут.
– Нито едно не е – отвърна Гърни. – Проблемът е, че всичките са навършили осемнайсет години и са свободни да правят каквото си поискат. Всяка от тези млади жени е заявила, че възнамерява да напусне дома си, че не иска да се знае къде е и не желае да я безпокоят. Това са все предпоставки, обратни на изискваните, за да се обяви някой за изчезнал и да попадне името му в базата-данни.
Клайн започна да крачи напред-назад:
– Това определено е нова насока в случая. Ти как мислиш, Род?
– Ще ми се да разбера какво, по дяволите, има предвид Гърни – каза мрачно капитанът.
Клайн отговори вместо пенсионирания детектив:
– Смятам, че се опитва да ни покаже, че в случая "Джилиан Пери" трябва да се вземат под внимание и други неща освен самата Джилиан Пери.
– А също, че Хектор Флорес може би не е просто мексикански градинар – натърти Хардуик и се вгледа настойчиво в Родригес. – Възможност, която – ако си спомням правилно – преди време споменах.
При тези думи Клайн вдигна вежди и запита:
– Кога?
– Ами когато все още участвах в разследването. Смятах, че в тази работа с Флорес има нещо сбъркано.
Гърни си помисли, че ако Родригес стисне още малко по-силно зъбите си, ще ги счупи.
– В какъв смисъл "сбъркано"? – запита Клайн.
– В смисъл, че звучеше твърде просто и логично, мамка му!
Гърни бе сигурен, че Родригес възприема задоволството на Хардуик като шут в корема, без да отчита доста деликатния факт, че тази вътрешна разпра се разиграва пред окръжния прокурор.
– Тоест? – попита отново Клайн.
– Тоест изглеждаше твърде подредено, по дяволите! Неграмотен работник, който много бързо попива всичко, на което го учи арогантният доктор; твърде голям напредък за прекалено кратко време; сексуална връзка с жената на богатия съсед, може би и връзка с Джилиан Пери; чувства, с които не може да се справи – и хоп! Не издържа на напрежението и откача. Цялата тази история е като сапунен сериал, пълни глупости!