Тази присъда бе така явно адресирана към Родригес, че у никого не остана съмнение кой е авторът на сценария, който Хардуик така яростно атакуваше.
Гърни познаваше донякъде Клайн от случая "Мелъри" и бе сигурен, че окръжният прокурор се наслаждава на сблъсъка, макар на лицето му да бе изписана загрижена гримаса.
– А каква е твоята теория за Флорес? – попита Клайн.
Хардуик се отпусна на стола си като вятър, който стихва след буен порив.
– В този случай е много по-лесно да се посочат нелогичните неща, отколкото логичните – отвърна той. – Ако вземем предвид всички факти, излиза, че в действията на Флорес липсва всякаква логика.
Клайн се извърна към Гърни:
– И ти ли смяташ така?
Той си пое дълбоко въздух и каза:
– На пръв поглед някои факти изглеждат противоречиви. Но фактите не могат да си противоречат, което означава, че голяма част от пъзела липсва. Когато намерим това парче от мозайката, и останалите ще си дойдат на мястото. Не смятам, че историята е толкова проста. Както Джак веднъж каза, в този случай определено има скрити пластове.
За момент се притесни, че забележката му ще разкрие на присъстващите, че Хардуик е убедил Вал Пери да го наеме. Изглежда, обаче никой не се усети. Блат приличаше на плъх, който се мъчи да надуши нещо, но пък той винаги имаше такъв вид.
Клайн замислено отпи от кафето си:
– Кои точно факти те притесняват?
– Ами като за начало, твърде бързата трансформация на Флорес от безименен градинар, който събира падналите листа, в иконом, управляващ цялото домакинство.
– Да не би да смяташ, че Аштън е излъгал?
– Може би лъже себе си. Той казва, че може би е бил подведен от прекалено силното си желание да повярва в трансформацията. Ако промяната на Флорес е била реална, това би подкрепило тезата на книгата, която Аштън пише в момента.
– Бека, на теб това звучи ли ти логично?
Тя се усмихна неангажиращо, или по-скоро сви лицевите си мускули в нещо като усмивка:
– Човек не бива да подценява силата на самозаблуждението, особено у някой, който се опитва да докаже тезата си.
Клайн кимна сериозно и отново насочи вниманието си към Гърни:
– Значи според теб Флорес е бил измамник?
– По някаква причина е играел роля, да.
– Какво друго те безпокои?
– Мотивите му. Ако Флорес е дошъл в Тамбъри с идеята да убие Джилиан, защо е чакал толкова дълго? Ако пък е имал друг мотив, какъв точно е той?
– Интересни въпроси, наистина. Продължавай.
– Самото обезглавяване изглежда като извършено по план, но в същото време спонтанно, като да се е възползвал от случая.
– Не разбирам какво искаш да кажеш.
– Разположението на... тялото... е много прецизно. Малко преди убийството, може би дори същата сутрин, бунгалото е било почистено из основи. Заличени са всички следи от мъжа, който я е обитавал. Планиран е бил маршрутът на бягството, измислен е бил начин за заблудата на кучетата-следотърсачи. Както и да се е измъкнал Флорес, изчезването му е било внимателно обмислено. Напомня на "Мисията невъзможна", при която времето е разчетено до секундата. Реалните обстоятелства обаче сякаш опровергават какъвто и да било опит за планиране, да не говорим за подобен идеален разчет на времето.
Клайн любопитно наклони глава настрани:
– В какъв смисъл?
– Според видеозаписа решението на Джилиан да отиде до бунгалото е взето импулсивно. Малко преди сватбения тост тя казва на Аштън, че ще се опита да убеди Хектор да се присъедини към тях. Доколкото си спомням, Аштън съобщава на семейство Лунц – началника на полицията и съпругата му – за намеренията на Джилиан. Идеята не допада на никого, но останах с впечатлението, че Джилиан е правела каквото си науми. И така, от една страна, имаме методично изпипан план за убийство, който зависи от перфектна синхронизация и разчитане на времето до последната секунда; а от друга страна, комбинация от обстоятелства и случки, които са напълно извън контрола на убиеца. В тази картина определено има нещо сбъркано.
– Не е задължително – засече го Блат, чийто нос потръпваше като муцуната на превъзбуден плъх. – Възможно е Флорес да е подготвил всичко предварително, а после да се е спотаил в очакване на удобна възможност. Като змия, която се крие в дупката си, а после... Бам!