Гърни го изгледа със съмнение:
– Проблемът, Арло, е, че това би означавало Флорес предварително да е почистил идеално бунгалото, да е подготвил маршрута си за бягство, да е облякъл предварително избрани дрехи, да си е взел целия необходим багаж плюс това да е накарал и Кики Мълър да направи същото. А после... после какво? Седял е в къщичката с мачете в ръка с надеждата Джилиан да се появи и да го покани на приема ли?
– От твоята уста звучи като нещо адски глупаво, което изобщо не би могло да се случи – каза Блат с омраза в очите. – Аз обаче съм убеден, че точно така е станало!
Андерсън стисна устни. Родригес пък присви очи. Като че ли никой от двамата нямаше особено желание да подкрепи гледната точка на колегата си.
Клайн наруши настъпилата неловка тишина:
– Има ли нещо друго?
– Остава нововъзникналият проблем с липсващите възпитанички на "Мейпълшейд" – отвърна Гърни.
– Което може изобщо да не отговаря на истината – отбеляза Блат. – Може би те просто не искат да бъдат открити. Тези момичета не могат да бъдат наречени психически стабилни. Дори наистина да са изчезнали, няма никакви доказателства, че това има някаква връзка със случая "Пери".
Последва ново мълчание, този път прекъснато от Хардуик:
– Арло може и да е прав. Ако обаче действително са изчезнали и действително има връзка, много е вероятно те вече да са мъртви.
Този път никой не каза нищо. Всички присъстващи добре знаеха, че когато млади жени изчезват при подозрителни обстоятелства и никой не може да установи контакт с тях, вероятността да се завърнат живи е минимална. А фактът, че преди изчезването им и трите момичета се бяха скарали по един и същи повод с родителите си, определено влизаше в категорията "подозрителни обстоятелства".
Родригес изглеждаше разгневен и засегнат и сякаш тъкмо се канеше да възрази нещо, когато мобилният телефон на Гърни звънна.
Обаждаше се Скот Аштън:
– Откакто се чухме за последно, се обадих на още шест семейства. Свързах се с две от тях. Продължавам да звъня, но... Исках първо да ти кажа, че и двете момичета, с чиито родители говорих, напуснали домовете си след някакъв безумен скандал. Едното искало "Сузуки" за 20000 долара, а другото – "Форд Мустанг" за 35000. Родителите не се съгласили. И двете момичета отказали да разкрият къде отиват и настояли никой да не се интересува, но очевидно става нещо много странно. Има още едно изключително притеснително съвпадение. И двете са позирали за рекламите на "Кармала Фешън".
– От колко време ги няма?
– Едната е изчезнала преди шест месеца, а другата – преди девет.
– Кажете ми нещо, докторе. Готов ли сте да ни дадете имената им, или ще трябва да изискаме документацията ви със съдебно разпореждане?
Всички приковаха поглед в Гърни. Чашата с кафе застина на сантиметри от устните на Клайн, но той очевидно бе забравил за нея.
– Кои имена ви трябват? – попита примирено Аштън.
– Да започнем с имената на изчезналите момичета плюс имената на всички от техните класове.
– Добре.
– Имам още един въпрос. Как Джилиан е получила работата като модел за онази реклама?
– Нямам представа.
– Не ви е казала? Макар че ви е дала фотографията като сватбен подарък?
– Не, не ми каза.
– А вие не попитахте?
– Попитах я, но... Джилиан никак не обичаше да я разпитват.
На Гърни му се прииска да изкрещи "КАКВО СТАВА, ПО ДЯВОЛИТЕ? НИМА ВСИЧКИ, СВЪРЗАНИ С ТОЗИ СКАПАН СЛУЧАЙ, СА ОТКАЧИЛИ НАПЪЛНО?!"
– Благодаря ви, докторе – каза вместо това. – Засега няма друго. От Бюрото за криминални разследвания ще се свържат с вас, за да им предоставите имената на момичетата и адресите, които имате.
Когато Гърни пъхна телефона в джоба си, Клайн не издържа и излая:
– Какво беше това, за бога?
– Изчезнали са още две момичета, след като са се скарали с родителите си по същия повод. Едното искало да му купят сузуки, а другото – форд "Мустанг". – Извърна се към Андерсън. – Аштън е готов да предостави на Бюрото имената на изчезналите момичета, както и тези на съученичките им. Само му кажете в какъв формат искате да получите списъците и как да ви бъдат изпратени.
– Добре, но пропускаме дребната подробност, че според закона никоя от тях не е изчезнала. А това означава, че не можем да отделим полицейски сили за издирването им. На практика говорим за пълнолетни млади жени, които открито и доброволно са заявили, че напускат дома си. В момента няма начин за връзка с тях, което отново е по техен избор, поне доколкото ни е известно. Нямаме законни основания да издирваме такива лица.