— Чух един човек да прави онова, за което никога не се прощава… независимо от политическите възгледи на замесените хора. Чух го да прави онова, за което не би трябвало да прости и на самия себе си, а то бе: предателство спрямо най-добрия му приятел.
Не успях да въздържа усмивката си — той се заблуждаваше относно чутото, но сега не мога да се усмихна на това, въпреки че и до днес е смехотворно. Касаеше, се за едно невероятно глупаво скалъпено резюме на дебатите в Конгреса, последвалите граждански дела и наказателен процес, проточили се повече от две години. Малкото момче, слушайки предаването, се отегчило от словесния баласт, скучен като учебник по статика. Когато възмъжал и оформил етиката си въз основа на гледаните каубойски филми, Ларкин решил, че в детството си напълно ясно е чул как някой си бил предаден от своя най-добър приятел.
— Леланд Клус не е бил никога мой най-добър приятел — рекох аз. Това бе името на човека, съсипан от свидетелските ми показания, и известно време в разговорите на хората фамилните ни имена се споменаваха редом: „Старбък и Клус“… също като „Гилбърт и Съливан“; като „Сако и Ванцети“; като „Лаурел и Харди“; като „Леополд и Лоуб“.
Но вече не чувам да говорят за нас.
Клус беше завършил Йейл — връстници бяхме. Запознахме се в Оксфорд, където бях кормчия, а той преден гребец на лодката, спечелила състезанието край Хенли. Аз бях нисък. Той висок. Пак съм си нисък. Той — пак висок. Бяха ни изпратили в Оксфорд от Департамента на земеделието и се случихме в съседни стаи. Неделя сутрин играехме тенис, ако времето позволяваше. Бяхме в зелена възраст, морето ни се струваше до колене.
Купихме си заедно на старо един „Форд“ Фаетон и често излизахме двама с приятелки. Фаетон е синът на Хелиос, бога на слънцето. Веднъж взел скришом от баща си огнената му колесница и така лудешки я подкарал, че някои части от Северна Африка се превърнали в пустини. За да не бъде опустошена цялата планета, Зевс го убил с гръмотевица. „Браво на Зевс“, казвам аз. Не е имал възможност да постъпи другояче.
Но приятелството с Клус не се задълбочи и свърши, когато той ми отне едно момиче и се ожени за него. Тя произхождаше от добро семейство в Нова Англия, което притежаваше компанията „Уайът“ за производство на часовници в Броктън, Масачузетс, а имаше и други владения. Брат й ми беше съквартирант в Харвард през първата година от следването ми, така се запознах с нея. Тя е една от четирите жени, които съм обичал истински. Моминското й име беше Сара Уайът.
Когато неволно съсипах кариерата на Леланд Клус, престанахме да се поздравяваме с него и това продължи повече от десет години. Роди им се дете, момиче, три години по-голямо от моя син. Леланд стана най-яркото светило в Държавния департамент и всички бяха убедени, че някой ден ще стане държави секретар, а дори и президент. Никой във Вашингтон не беше симпатичен като него и толкова очарователен.
Съсипах го така: под клетва и отговаряйки на въпроса на конгресмена Никсън, аз назовах имената на неколцина, известни като комунисти през Голямата криза, но показали забележителен патриотизъм в годините на Втората световна война. В този списък на честта аз включих и името на Леланд Клус В момента никой не направи забележка във връзка с името му. Едва като се прибрах в къщи привечер, научих от жена си, слушала изявленията ми и после всяка информационна емисия, която успяла да хване по радиото, че Леланд Клус никога не е бил свързан с комунизма по какъвто и да е начин.
Когато Рут слагаше вечерята — трябваше да се задоволим с пакетиран полуфабрикат, защото кухнята ни още не беше обзаведена с необходимите неща, — радиото предаде отговора на Леланд Клус. Той настояваше да се яви в Конгреса при първата възможност, за да потвърди под клетва, че никога не е бил комунист и никога не е симпатизирал на комунистическата кауза. Цитираха и шефа му, държавния секретар, също възпитаник на Йейл, който казал, че за него Леланд Клус е най-патриотичният американец и че той е доказал по безспорен начин верността си в преговорите с представителите на Съветския съюз. Според него Леланд Клус редовно громял комунистите. Намекваше, че може би аз съм още комунист и че господарите ми са ми заповядали да съсипя Леланд Клус.
Минаха две ужасни години и Леланд Клус бе осъден за лъжесвидетелство по шест пункта. Той бе един от първите, които трябваше да излежат присъди в тогава новия затвор, наречен „Федерално изправително заведение за възрастни“ край Финлетърската военновъздушна база — на трийсет и пет мили от Атланта, Джорджия.
Малък свят.
5
Около двайсет години по-късно Ричард М. Никсън, избран за президент на Съединените щати, най-внезапно се запитал какво ли е станало с мен. Той надали щеше да заеме този пост, ако не се беше превърнал в национален герой — надушил и проследил докрай фалшивия американец Леланд Клус. Както споменах, неговите емисари ме свариха да помагам на жена си в декораторската й дейност, разгръщана от тухленото ни бунгало в Чеви Чейс, Мериланд.