Наистина: хората, които имаха контакт с мен в работата, подчинени и началници, ставаха по-сериозни, по-хладно сдържани. Нямаха вече време за вицове, за случки из войната. Всеки разговор бе schnip-echnap, строго делови! После се връщаха отново към пряката си работа. Отдавах това на специфичния исторически момент и дори споделих с клетата си жена, че съм възхитен от духа, който преобладава сред нашите нови, гъвкави, енергични, бързо реагиращи и напълно годни във всяко отношение въоръжени сили. Те са като гръмотевица, с която ще пометем всеки нов, бъдещ Хитлер, където и да изникне по света. Щом някоя страна загуби свободата си, Съединените щати веднага ще довтасат да й я възвърнат.
Наистина: животът, който водехме с Рут, не бе така напрегнато-активен, какъвто й бях обещал в Нюрнберг. Обещавах телефонът в дома ни безспир но да звъни, да се обаждат старите приятели. Те ще искат да ядат, да пият и разговарят е нас по цяла нощ. Те ще заемат важни държавни постове в най-хубавите си години — края на трийсетте или началото на четирийсетте, — също като мен: способни, опитни, дипломатични и умни, а дълбоко в себе си ще бъдат твърди като гвоздеи, за да могат да бъдат душата и сърнето на (ведомствата си, независимо къде стоят в йерархията. Обещах на Рут, че те ще се появяват ненадейно от големите си служби в Москва и Токио, в родния й град Виена, в Джакарта и Тимбукту и откъде ли не още. И какви неща ще ни разказват за света, за това, което истински се случва! Ще се смеем и ще вием, и все така. А съседите ще ни завиждат, разбира се, заради колоритните ни гости от всяко кътче на земното кълбо и за богатата осведоменост, която имаме.
Рут каза, че било чудесно, дето телефонът не звъни… че ако службата ми не изисква телефон в къщи, за да ме потърсят по всяко време, ако се наложи, нямало да й трябва изобщо телефон. Колкото до разговорите с добре осведомени хора до късна нощ, не й се щяло да остава след десет часа, а в лагера толкова се наслушала на обилна информация, че се заситила за цял живот и нещо повече.
— Не съм от тези хора, Уолтър — рече тя, — които винаги искат да знаят какво става по света.
Навярно Рут се готвеше така за ужаса на идващата буря или по-точно срещу натрупващото се затишие — когато бях на работа, тя търсеше през часовете на деня утеха във възторг, приличен на този на Офелия, изпитван от Рут след освобождаването й от лагера: чувствувала се като птица, останала сама с бога. Не занемари сина ни, петгодишен, когато Леланд Клус отиде в затвора. Той беше винаги чистичък и сит. Жена ми не се научи да си сръбва тайно. Само почна да похапва доста.
Това отново ме навежда на мисълта за човешките тела, проблем, е който избягвам да се занимавам — не искам да отделям на телата повече внимание, отколкото е нужно. Те са забележителни само с отклоненията си от общоприетите им норми, с почти нищо не разкриват живота, който блика в тях. Дребен съм за докер, както вече ви признах. Но това не обяснява нищо. И по времето, когато Леланд Клус се яви пред съда, за да отговаря за лъжесвидетелство, Рут, макар висока само пет стъпки, тежеше сто и шейсет фунта.
Така да бъде.
Като изключим следното: потомъкът ни твърде рано стигнал до извода, че прочутият му дребничък баща и дебелата му майка-чужденка са голяма пречка в живота му, и казал на другарите си от квартала, че е осиновен. Една съседка поканила веднъж жена ми на кафе, с намерението да открие кои са истинските родители на сина ни.
Тишина.
Измина доста време, откак Леланд Клус отиде в затвора — бих казал, две години, — когато ме извикаха в кабинета на заместник-секретаря за армията Шелтън Уокър. Не се познавахме. Той за пръв път беше на държавен пост. Мой връстник. Участник във войната и достигнал звание майор от артилерията, осъществил десантите в Северна Африка и после в деня „Д“ във Франция. Но в същност беше оклахомски бизнесмен. Някой след това ми каза, че притежавал най-голямата фирма за пласмент на автомобилни гуми в щата си. Но повече се изумих от факта, че е републиканец, защото армейският генерал Дуайт Дейвид Айзенхауер бе станал президент — първият президент-републиканец от двайсет години.
Мистър Уокър поискал да ми изрази благодарността на цялата страна заради дългогодишната ми вярна служба в полето на войната и мира. Изтъкна, че съм надарен с необикновени качества, които щели да получат много по-богата жетва, ако съм ги бил приложил в частната индустрия. В момента имало икономическа кампания и постът, който заемам, щял да се закрие. Закривали се и много други постове, затова не можел да ме прехвърли другаде въпреки голямото му желание да ми бъде полезен. С други думи, ме уволняваха. И досега не мога да си обясня дали е бил пренебрежителен към мен, когато стана от стола си и ми подаде ръка с думите: