Отведе ни до нашата маса. Капацитетът на салона бе най-малко сто места, но имаше едва десетина други клиенти. За моя изненада те имаха пари, И като се опитвам да си припомня как изглеждаха и да отгатна е какво са се занимавали, спирам очи на картините на Георг Грос, които пресъздават разложените плутократи в Германия по време на глада след Първата световна война. Не бях виждал още тези картини през Хиляда Деветстотин Трийсет и Първа. Не бях виждал нищо.
Помня, че тогава в „Арапахо“ съгледах пълна, възрастна жена, сама на маса и е диамантена огърлица. На скута и се мъдреше китайски мопс. Кучето също имаше диамантена огърлица.
Сбръчкан старец се беше навел над чинията си, закрита от ръцете му. Сара ми пошушна, че той сякаш е получил не ядене, а кент флеш роял. По-късно разбрахме, че яде хайвер.
— Тук трябва да е много скъпо — каза Сара.
— Не се безпокой — отговорих аз.
— Парите са странно нещо. Държиш ли на тях?
— Не.
— Едни ги имат, други ги нямат… — изрече замислено тя. — Едва ли някой разбира какво става сега.
— Някои хора сигурно разбират. — Но вече не мисля така.
Ще допълня и това, като служител в огромен международен конгломерат, че никой преуспяващ човек в нашата икономика дори не се учудва на нещата, които се случват в тази област.
Ние сме шимпанзета. Орангутани.
— Мистър Маккоун не знае ли колко още ще трае тази криза?
— Той нищо не разбира от бизнес.
— Как може да е толкова богат, а да не разбира?
— Брат му движи всичко.
— Защо и баща ми си няма някой, който да му движи работите!
Знаех, че нещата се развиват зле с баща й и че брат й, моят съквартирант, е решил да напусне Харвард в края на семестъра. Нямаше да се върне повече в университета. Щеше да постъпи като санитар в санаториум за туберкулозни и да се зарази от болестта. Това ще го избави от участие във Втората световна война. Вместо военнослужещ, ще бъде заварчик в бостънска корабостроителница. Ще изгубя връзка с него. Сара, с която пак се виждаме редовно, ми каза, че починал от сърдечен пристъп през Хиляда Деветстотин Шейсет и Пета — в малката си, неугледна работилница, където се трудел сам — в село Сандуидж, на Кейп Код.
Той се казваше Радфорд Олдън Уапът. Остана си ерген. По думите на сестра му, не се къпел с години.
„Гол ръкав до гол ръкав за три поколения“ — както се казва образно.
Фамилията Уайът обаче надхвърляше стандарта, съдбата й напомняше десет голи ръкава до гол ръкав за десет поколения. Те са били по-заможни от повечето свои ближни най-малко десет поколения. А бащата на Сара сега разпродаваше на безценица съкровищата, натрупани от неговите прадеди — английски съдини, сребро от Пол Ревер, портрети на роднини като морски капитани, търговци, проповедници, юристи — търгували с Китай.
— Ужасно е да гледам как баща ми пада все по-ниско — каза Сара. — А твоят баща беден ли е?
Имаше пред вид мнимия ми баща, куратора на сбирката от предмети на изкуството. Тогава си го представях съвсем ясно. Сега не мога никак.
— Не.
— Щастлив си.
— Сигурно.
Родният ми баща наистина бе в по-благоприятно положение. Той и майка ми пестяха всеки цент, който можеха да отделят, и банката, където влагаха парите си, не бе фалирала.
— Защо ли хората държат толкова много на парите? — каза Сара. — Повтарям постоянно на баща ми, че те не ме интересуват. Все ми е едно дали ще ходя в Европа повече, или не. Мразя училището. Не искам да ходя и на училище. Нищо не научавам там. Радвам се, че продадохме нашите лодки. Бяха ми дотегнали. Не ми трябват и дрехи. Имам си достатъчно и ще изкарам с тях сто години. Но татко не вярва на думите ми. „Аз те съсипах — казва той. — Съсипах всички.“
Баща й случайно бил пасивен собственик на компанията за часовници „Уайът“. Но това не намалило отговорността му за отравянето на работничките с радий. Главната му дейност в доброто старо време била търговия със стари яхти в Масачузетс. Тази дейност напълно западна през Хиляда Деветстотин Трийсет и Първа, разбира се. Тя, погивайки, му оставила онова, за което той на времето се изразил така: „… куп ненужни дебитни сметки, високи колкото масива Вашингтон, и три пъти повече кредитни сметки, високи колкото връх Пайк.“
Той също бе завършил Харвард — капитан на непобедим отбор по плуване от Хиляда Деветстотин И Единайсета. Като загубил всичко, не се захванал вече с никаква работа. Издържала го жена му, която превърнала дома си в център за услуги. И двамата умрели без пукната пара.
Така че не съм първият възпитаник на Харвард, когото е издържала жена му.