— Все пак не сте сгрешили, че се обръщате към мен — побърза да ме увери старецът. — Познавам всички в бранша. Настанете се удобно с мадам Хикс, а през това време аз ще позвъня тук-там да разбера за вашите кларнети.
— Много сте любезен.
— Няма нищо.
„Мадам Хикс“ пък бе единственото име, с което той наричаше Мери Катлийн. Така се беше представила на стареца. Веднъж се дотътрила при него, опитвайки се да избяга от хората; мислела, че я преследват. Той много съчувствувал на жените с пазарски торби, бил деен християнин и я пуснал да остане.
Хлипането в белведера позатихна.
Делмар ни отведе до една пейка далеч от белведера, за да не чуем, като се обади в полицията. Накара ни да седнем.
— Удобно ли ви е? — попита.
— Да, благодарим — отвърнах аз. Той потри ръце.
— Кафе ще пиете ли? — пак запита той.
— Не, благодаря, прави ме много нервна — отказа Мери Катлийн.
— Със захар и каймак, ако не ви създава много грижи — казах аз.
— Изобщо не ми създава грижи.
— Какво й е на Дорис? — попита Мери Катлийн. Така се казваше секретарката, която плачеше в белведера. Пълното й име беше Дорис Крам. Тя пък беше на осемдесет и седем.
По мое предложение списание „Пийпъл“ наскоро отпечата очерк за Делмар и Дорис — почти безспорно най-старият екип „шеф-секретарка“ в света, а навярно и в цялата история. Очеркът бе много хубав. Една снимка представяше Делмар с неговия лугер, а под нея пишеше какво е заявил старият служител, запитан как ще действува, ако някой реши да извърши обир в компанията „Американска арфа“: „Той ще съжали за намерението си още в първия момент.“
Отговори на Мери Катлийн, че Дорис плачела, защото й нанесли два тежки удара един след друг. Предишния следобед я уведомили, че ще трябва да се пенсионира веднага, понеже „РАМДЖАК“ поема във владенията си компанията. А възрастта за пенсиониране на всички служители в „РАМДЖАК“, като изключим контролиращия персонал, е шейсет и пет години. После пък, тази сутрин, както си почиствала бюрото, видяла телеграма, с която й съобщавали, че пра-праплеменницата й загинала при челно сблъскване на два мотрисни влака след абитуриентския й бал в Сарасота, Флорида. Дорис нямала преки наследници, обясни той, затова непреките й били много мили.
Делмар и Дорис случайно нямаха почти никаква работа горе на етажа и продължиха почти да нямат работа. Когато станах функционер на „РАМДЖАК“, бях горд, че компанията „Американска арфа“ произвежда най-хубавите арфи в света. Може да сте си мислели, че най-добрите арфи пристигат от Италия, Япония или Западна Германия, а нашето умение в тази област напълно се е изпарило. Грешите, приятелю: музикантите в изброените страни са твърдо убедени, че единствено инструментът, произведен от компания „Американска арфа“, може да задоволи вкуса на изискания изпълнител. Но производството на арфи не е и никога няма да стане масово освен, изглежда, в рая. Затова и печалбата от производството на този артикул, по-точно долната й крива, е смайваща. Тя е толкова смайваща, че аз наскоро наредих да се направи анкета защо се е наложило да присъединим към нас компанията „Американска арфа“. И научих, че било, за да си запазим невероятно ниския наем за последния етаж на Крайслеровата сграда. Договорът за наема е в сила до Две Хиляди Трийсет и Първа година, при само двеста долара на месец! Арпад Лийн предложи да оползотворим тази площ като ресторант.
Фактът, че компанията притежава и фабрика в Чикаго с шейсет и пет души персонал, е подробност. Ако до една-две години тя не донесе по-съществена печалба, „РАМДЖАК“ ще я закрие.
Тишина.
16
Мери Катлийн О’Луни бе, разбира се, легендарната мисис Джек Треъм, най-голямата акционерна в корпорацията „РАМДЖАК“. В кецовете си имаше и тампон, писалки и листа. Тези кецове бяха и нейните банкови сейфове. Никой не би успял да ги измъкне от краката й дори когато спи.
По-късно тя ще каже, че ми е разкрила коя е още в асансьора.
А аз ще отговоря:
— Ако бях чул такива думи от устата ти, Мери Катлийн, непременно щях да ги запомня.
Ако бях узнал коя е в същност тя, всичките й приказки за хората, които искали да й отрежат ръцете до китките, щяха да придобият по-реален смисъл, Който се сдобие с ръцете й, ще ги консервира в буркан със саламура, ще захвърли останалата част от Мери Катлийн и ще ръководи корпорацията „РАМДЖАК“ с отпечатъците от пръстите й. Затова тя постоянно бягаше. Затова никъде не смееше да разкрие истинската си самоличност.
Нищо чудно, че нямаше доверие в никого. На тази планета, където парите означават повече от всичко друго, най-симпатичният човек, когото можеш да си представиш, изведнъж, току-виж, намисли да й прекърши врата, та неговите най-мили същества да живеят в удобства и лукс. Ще бъде моментно увлечение… и после лесно ще се забрави с годините. Времето лети.