Поне дадох десет хиляди долара за Харвард, преди да дойдат адвокатите и да ми вземат отново всичките пари.
Дойде моментът да отговоря на приветствените тостове, вдигнати в моя чест. Станах прав. Не бях изпил и капка алкохол.
— Аз съм рецидивист. — И обясних думата като отнасяща се за човек с хроническа слабост да извършва престъпления или да се държи антиобществено.
— Хубава дума научаваме от теб! — каза Леланд Клус.
Всички се разсмяха.
— Нашата любезна домакиня обеща други две изненади до края на тържеството — продължих аз. Първата можеше да бъде нахълтването от горния етаж на сина ми и дребната му челяд, а втората — пускането на плоча, на която бе записана част от някогашните ми показания пред конгресмена Ричард М. Никсън от Калифорния и другите. Плочата щеше да се върти на седемдесет и осем оборота. Представете си!
— Сякаш не съм имал достатъчно изненади досега! — възкликнах аз.
— Не всички са били приятни, старче — обади се Кливланд Лос.
— Кажи го на китайски — отговорих аз. Защото той е бил военнопленник на китайците за малко.
Лос изломоти нещо, което наистина наподобяваше китайски.
— Отде да знаем дали не иска свинско с богата гарнитура? — рече Сара.
— Не знаете — каза Лос.
Бяхме започнали угощението със стриди, затова обявих, че стридите не засилват половото влечение, както мнозина мислят.
Разнесоха се дюдюкания и после Сара хвърли камъните в собствената ми градина.
— Уолтър изяде дванайсет стриди по-миналата вечер — каза тя — и само четири от тях подействуваха!
Предишния ден й бе умряла още една болна. Гръмна нов смях отвсякъде.
И изведнъж се почувствувах оскърбен и подтиснат от глупостта си. Новините в същност бяха от лоши по-лоши. Чужденци, престъпници и други безкрайно лакоми конгломерати ръфаха месата на „РАМДЖАК“. Наследството на Мери Катлийн за народа бе превърнато в планини от бързо девалвираща валута, която се прахосваше за огромната нова бюрокрация, за хонорари на юристи и разни други консултанти и така нататък. Остатъкът, по думите на политиците, щял да се използува, за да се плати лихвата върху националния дълг на народа, от което народът щял да получи нови пътища, обществени сгради и модерно оръжие — най-насъщните му нужди.
Не беше само това: отивах пак в затвора.
И реших да се оплача от лекомислието ни.
— Знаете ли какво ще унищожи накрая нашата планета? — запитах аз.
— Холестеринът! — извика Франк Юбриако.
— Пълна липса на сериозност — продължих аз. — Никой не дава пет пари за това какво става в момента, какво ще стане после или най-вече защо се забъркахме в такава каша.
Израел Идъл, който имаше докторат по история, взе думите ми за поощрение да станем още по-нехайни, ако е възможно. И започна да издава звуци като „буп“ и „бип“. Други му пригласиха със свои бипове и бупове. Навярно подражаваха на енигматичните сигнали от космоса, получавани от радиотелескопите през миналата седмица. Бяха последната информационна сензация и тъкмо те изместиха събитията около „РАМДЖАК“ от първите страници на вестниците. Хората бипаха и бупаха и се смееха не само на моя прощален банкет, а и навсякъде.
Никой не бе достатъчно подготвен да отгатне какво означават сигналите. Учените твърдяха все пак, че ако тези сигнали идват наистина оттам, откъдето навярно идват, те са остарели с милион години и повече. И ако Земята реши да отговори, ще се почне един твърде бавен разговор.
Затова се отказах да говоря сериозно. Разказах още един виц и си седнах.
Банкетът свърши, както вече споменах, когато пристигнаха синът ми и снахата заедно с двете си деца и когато чухме грамофонния запис на последните минути от показанията ми пред комисията от Конгреса през Хиляда Деветстотин Четирийсет и Девета.
Снаха ми и внучетата сметнаха за съвсем естествено и просто да ми окажат внимание като на дядо, който след всичко казано и извършено се превръщаше в чистичък и спретнат, добродушен старец. Най-близката прилика до моята особа, идеал за чувствата на децата, беше Дядо Коледа.
Синът ми смая всички. Той бе невзрачен, болнав и унил млад човек. Беше нисък като мен и толкова дебел, колкото клетата му майка стана към края на живота си. Аз почти бях запазил косата си, но той беше плешив. Сигурно бе наследил плешивостта от майчиния, еврейския род.
Пушеше една след друга цигари без филтър. И много кашляше. Костюмът му беше осеян с прогорени места. Загледах го, докато се въртеше плочата, и открих, че е станал много нервен — бе запалил три цигари едновременно.