Ще имаш достатъчно пари да започнеш своя бизнес и да можеш да го развиваш. Просто за да съм сигурен в това, оставям в попечителски фонд сумата от десет милиона долара. Доходът от този капитал ще се влива годишно в твоята сметка. Осигурена си за цял живот, Филомена, и ти желая късмет. И, разбира се, ти не си ме убила. Защото така можеше да съсипеш роклята си“.
В стаята се разнесе приглушен смях. Филомена се изправи.
— Боб е прав — каза тя, като продължаваше да кърши нервно ръце. — По душа и сърце, аз съм търговец. Разбирам единствено от дрехи и мода и знам как да превърна бутика си в печеливш. — Тя плесна ръце, най-после осъзнала, че мечтата й се превръща в реалност. — Не мога да повярвам, просто не мога да повярвам. Боб не само ми подарява магазин, но ми е купил и къща! Повече никакви влажни стаи под наем в бедни сгради във Венеция. Ще имам свой собствен дом. Ще мога да каня семейството си и те ще се гордеят с мен. Боб ми дава не само материални облаги, той възвръща моята гордост. И аз съм му много благодарна за това, да, това е моят втори шанс.
Тя се огледа несигурно, после, сякаш взела решение, бързо каза:
— Никога не бих признала това преди, но сега, когато Боб ме е поставил в положението да се ползвам от попечителски фонд, аз също трябва да направя своето признание. Крадях от бутика, в който работех. Малки неща, които бяха върнати или определени за разпродажба. Лъжех. Казвах, че има клиенти, които крадат. Има и такива, нали знаете, макар бутикът да беше малък. Но сега обещавам, че ще върна всичко до последния цент. Няма да започна своя собствен бизнес с такава вина. Не искам това да ми тежи на съвестта.
Краят на нейната кратка реч беше заглушен от силен гръм. Все още не валеше, но черните облаци бяха толкова гъсти, че бяха превърнали деня в нощ. Градината беше умърлушена и смълчана, птиците не пееха, щурците не цвъртяха.
— Чарлс Клемънт, твой ред е — каза Монтана.
„Е, Чарлс, мисля, че мога да нарека това провал. Дадох ти твоя шанс. Затворих твоя бизнес с момичета на повикване, но поне не те пратих в затвора, както заслужаваше. Ти обаче не се промени към по-добро. Дори стана по-лош“.
Чарли скочи на крака.
— Престанете с тези глупости! — изкрещя той. — Веднага престанете! Искам адвоката си.
— Седни — каза Монтана с леденостуден глас и Чарли се подчини, макар да продължаваше тихо да мърмори.
„Аз ти дадох шанс, Чарли, дори след като ти доведе онова бедно малко момиче в «Снийдли» като подарък за мен, което, както чух по-късно, било твой обичаен метод да започнеш бизнес с някого. Тогава обаче ти направи грешка. Сериозно сгреши в преценката на моя характер. Но като затворих твоя бизнес, аз ти дадох шанс, а ти го пропиля. Вярвам, че просто си преместил бизнеса си с малолетни в чужбина…“
Чарли отново скочи на крака с почервеняло от гняв лице.
— Боб Хардуик лъже. Той беше педофил, караше ме да му намирам момичета, девет — или десетгодишни, понякога дори по-млади… Вие не познавате истинския Хардуик, този лъжец, който непрекъснато гледаше детски порнографски снимки…
Монтана беше излязъл иззад бюрото. Със свити в юмруци ръце, сега той стоеше пред Чарли.
— Още една дума и с най-голямо удоволствие ще ти хвърля най-жестокия пердах, който си ял в живота си — каза той с тих глас, но пълен със заплаха. — И докато говорим за това, нека ти кажа, че „Екол дьо Нюи“ — очарователно име, нали, като се има предвид, че става въпрос за бедни малки деца, които са сексуални робини — в момента е затворено от Отдела за борба с порока в парижката полиция. С теб е свършено, Чарли.
Чарли бутна стола си назад. Понечи да побегне, спъна се в крака на Рег и избута грубо Джини от пътя си. Рег обаче нямаше задръжките на Монтана — той заби юмрука си в носа на Чарли и от него шурна кръв. Монтана сграбчи Рег и му попречи да започне да налага здравата Чарли.
— Никой не може да говори така за Боб Хардуик! — изсъска Рег. — И особено негодник като този тук!
Той ритна силно Чарли в коленете и дори изсумтя от удоволствие, когато ударът попадна право в целта. Като накуцваше, а кръвта от носа му капеше по предницата на много скъпата му риза, Чарли се втурна към вратата. Всички глави се извърнаха към Монтана, когато той извика след него.
— Между другото, Чарли, Боб мислеше, че е много възможно ти да го убиеш. „Човек никога не знае с такъв негодник“, така се изрази той.