Без да му обърне внимание, Чарли изгледа предпазливо охраната, готов за още проблеми. За негова изненада, те се отдръпнаха встрани и дори му отвориха вратата.
Той излезе навън и се поздрави с това, че отново е свободен човек. И попадна право в ръцете на двама много едри италиански полицаи. Казаха му, че имат заповед за задържане, подписана от международната полиция, след което му сложиха белезници, прочетоха му правата, натикаха го на задната седалка на полицейската кола и го откараха.
— Как се осмелява той да говори така за Боб? — каза ядосано Джини. — Винаги съм знаела, че е негодник.
Рег разтри ожулените си от удара кокалчета на пръстите. Изражението на лицето му показваше какви точно са мислите му по отношение на Чарли. Останалите си разменяха шепнешком забележки, шокирани. Монтана привлече отново вниманието им към завещанието на Боб. Този път беше ред на Допелман да се гърчи като червей.
„А сега ти, Допелман. Предполагам, че трябва да те наричам Мариус, макар никой да не използва това име. Ти беше Допелман и си остана Допелман, като от време на време поставяш «хер» отпред, за да покажеш, че хората ти дължат уважение.
Аз се възхищавах много от теб, Допелман, защото бях просто човек, който знае как да прави пари, докато ти беше гений. Дали това е някакво извинение за случилото се? Мисля, че не. Разбира се, аз с радост щях да ти дам пари, ако ти имаше нужда от тях. Ти обаче нямаше нужда. Само причина. Жена. А тази «причина» и преди теб е унищожавала много мъже.
Имах своите връзки по коридорите на властта и чух разни клюки. Опитах се да не им обръщам внимание, но в сърцето си знаех, че отговарят на истината. И все пак не направих нищо, защото нямах доказателство. После един човек дойде при мен с две наистина обезпокоителни истории за тайна среща в парка «Джорджтаун» и за съобщения, предавани тайно в разни кафенета… Човек не трябваше да е гений, Допелман, за да се досети, че те вербуват, за да предадеш Съединените щати, страната, която ти беше дала достъп до тайните си. А ти се канеше да ги предадеш в ръцете на чужда сила. И всичко това — заради жена.
Сега разбирам под какво напрежение си бил и чувствата ти към тази жена, но както ти казах, когато се изправих срещу теб, да продадеш страната, която те беше направила това, което беше, далеч не е акт на доблест, както са откривали, плащайки своята цена, и други шпиони.
За щастие, аз те спрях, преди да си предприел нещо. Предложих ти избор. Да изчезнеш и никога повече да не заставаш на прага на лейди Свобода. Или да понесеш последствията. Ние всички знаем от медиите какво би означавало да хванат шпионина на местопрестъплението. Абсолютно безчестие и доживотна присъда. И само защото ти се поколеба и не предприе последната стъпка и всъщност не извърши престъплението, аз успях да намеря сили в себе си да ти предложа начин да се измъкнеш. И ти го прие — напусна Съединените щати и изчезна, без никой да знае къде си.
Аз те спасих, Допелман. Дадох ти шанс, но съм сигурен, че до края на живота си ще ме проклинаш, защото не можа да получиш онова, което искаше. И защото не можа да останеш онова, което беше. Учен. Гений. Мъж, предан и посветен на работата си. И мъж, който притежава ужасна слабост.
Ти ли ме уби, хер Допелман? Мисля, че е възможно. Но от Монтана зависи да открие истината. Ще е жалко, ако си го направил ти, защото съм на път да ти предложа на теб, и твоя гений, втори шанс.
Светът има нужда от хора като теб, от хора с твоето виждане, с твоя талант, от твоята работа и постижения, които имат голямо значение и трайни последици, от твоя ум, който е в непрекъснато търсене. Говорих за теб с хора, които познавам. Ние чувстваме, че няма рисков фактор да те приемем отново на борда, както се казва. Ще откриеш, че те чака работа в частния сектор. Твоят живот ти се поднася обратно на тепсия, Допелман, докато моят, за нещастие, приключи. Може би ще поискаш да поразмишляваш над това.
Оставям ти сумата от един милион долара в попечителски фонд, доходът, от която ще ти се изплаща всяка година. Като се добави и заплатата ти, парите ще са достатъчно, за да живееш. Само стой далеч от жените. Оставям ти и съдържанието на винарската си изба в Ню Йорк. Мисля, че ще намериш достатъчно добро «Бордо», за да бъдеш щастлив дълго, дълго време. Ако не си ме убил ти, желая ти късмет.“
Всички погледи се насочиха към Допелман, когато той стана. Държеше главата си изправена и за първи път ние видяхме човека, който някога е бил.