— Прекалено е опасно в тази буря — каза той и в същия миг небето беше прорязано от нова светкавица. — Освен това, той няма къде да избяга. Намираме се на малък остров, а полицията го чака отвън.
Дейзи седеше на един люлеещ се стол и плачеше тихо. Той отиде и седна до нея.
— Никога няма да си простя това — каза той. — Толкова съжалявам.
Тя кимна, за да му покаже, че всичко е наред. След това разтри насиненото си гърло и каза с дрезгав глас:
— Ще направиш по-добре, ако поговориш с Розалия. Тя е тази, която никога няма да си прости.
Той я хвана за ръцете и я накара да се върне вътре. Всички стояха прави, с разрошени от вятъра коси и мокри, с вид, който издаваше и гняв, но и показваше колко са шокирани. Монтана се извини на Розалия, а после и на всички други.
— Бих предпочел това да можеше да стане по друг начин — каза той. — Но такава беше последната воля на Боб и нещата просто трябваше да се разиграят така. Знам, вие всички се питате защо Хектор е убил Боб, след като дори не го е познавал. Пари, разбира се. Съжалявам, че трябва да ти кажа истината, Розалия, но Хектор е измамник. Лежал е в затворите на три континента. Твоят малък хотел му е бил удобен като убежище, защото е скътан и тих, далеч от полицията и от миналото му. Затова е положил всички усилия да те убеди, че може да го управлява по-добре от теб. Казал е, че може да направи живота по-лесен за всички вас, и в началото наистина е било така. Станал е твой доверен приятел, човек, който би направил всичко за теб. И накрая ти си прехвърлила управлението изцяло на него. Имала си му доверие. — Когато ти е носел документи за подпис, ти си ги подписвала, без да задаваш въпроси. Но Хектор е станал експерт във фалшифицирането на подписа ти. Получавал е заеми срещу ипотеки върху твоята собственост и е прибирал парите в джоба си. Когато банките заплашвали да обявят ипотеката за пресрочена, знаел, че ще трябва да си тръгне, което и измамниците като него винаги са принудени да направят в различни моменти от живота си. Те просто изчезват. После си спомнил, че ти си му доверила една от тайните си и че Боб Хардуик е баща на Магдалена. И се замислил за изнудване, оттам и заплашителните писма в електронната поща на Боб. Хектор работел по този въпрос, но видял, че от това нищо няма да излезе и че е лесно да го заловят. Разбрал, че когато Боб умре, неговото единствено дете, Магдалена, ще бъде законен наследник на огромно богатство. Тъй като Боб нямал друго семейство, нямало да има кой да оспори завещанието. И така у Хектор се зародила мисълта за убийство. Проявил е находчивост при съставянето на плана, помислил е за своята сигурност, защото ти, Розалия, си щяла, образно казано, „да дръпнеш спусъка“. А Магдалена щяла да наследи богатството и още веднъж Хектор, като доверен приятел на семейството, щял да командва всичко. Той просто не можел да изгуби.
— Никога няма да мога да преодолея вината, че съм убила Боб — проплака Розалия. — Винаги съм го обичала и съм сигурна, че той го знаеше. Точно затова никога не е имал претенции по отношение на Магдалена. Знаел е, че е негово дете, но ми е позволил да я имам през целия си живот. Той беше добър човек и вие всички го знаете.
Тя огледа хората, събрали се в група, треперещи, мокри и премръзнали.
— Хектор няма да се измъкне — увери я Монтана. — Полицията е малко по-надолу по пътя, чака. Не се тревожи, ще го хванат. Или бурята ще му изиграе някоя лоша шега.
Като гледаше светкавиците и вятъра, който вилнееше, Дейзи беше готова да се обзаложи, че бурята ще свърши своята работа. Тя не се съмняваше, че Боб се беше върнал, за да я спаси, и че той ще се погрижи и за Хектор. Едва тогава Боб би могъл да почива в мир.
Част Х
Отново на борда на „Синята лодка“. Последната нощ.
„Човешки опит е името, което ние всички даваме на своите грешки.“
Глава 54.
Дейзи
Когато се върнахме на борда на „Синята лодка“, бяхме не само мокри и премръзнали, но и много смълчани. Аз и Монтана придружихме Розалия. Походката й беше изгубила своята лекота и сега тя вървеше като старица, макар Магдалена да я беше прегърнала, за да я подкрепя. Тя мълчаливо и тъжно се прибра в апартамента си.