— Просто изглеждаш различна тази вечер — каза Филомена.
— Това добре ли е?
Те се засмяха.
— Изглеждаш с години по-млада — увери ме Бордоле.
— От облекчението е, защото знам, че нито една от вас не е убийца — казах, а Бордоле вдигна чашата си и каза, че трябва да пием за това.
Чукнахме чашите си — четири жени, събрани тук от Боб Хардуик, предпазливо полагащи началото на ново приятелство.
— Как е гърлото ти?
Даян ме погледна внимателно, но огърлицата покриваше перфектно отпечатъците от пръстите на Хектор.
— Какъв лош, зъл човек! — Даян потрепери. — Бедната Розалия!
От масата за бегамон долетяха доволни възгласи. Джини беше победила Брандън в играта, в която той се смяташе майстор. Той й поднасяше поздравленията си, но крайно неохотно и почти заеквайки, а тя се смееше и надаваше радостни възклицания без никакви задръжки. Това беше най-страхотното в Джини — нямаше значение кой си и колко си богат, тя се отнасяше еднакво с всички. Както и Рег. Само го погледнете сега — как подава ръка на Тексас, за да я придружи до масата за вечеря.
Излязохме на задната палуба, където щяхме да вечеряме под звездите и да се наслаждаваме на проблясващите светлини на остров Капри. А Монтана още го нямаше. Питах се дали това нямаше да е историята на моя живот.
Глава 55.
Дейзи
Заех мястото си до неговия празен стол, като се държах така, сякаш въобще не се тревожа. Само че зад усмивката си вече се задушавах от различни обезпокоителни мисли.
Нощта беше ясна след бурята, а звездите — ярки и многобройни. Наляха шампанското, сервираха хайвера и другите ордьоври. А Монтана още го нямаше. Запитах Даян какво възнамерява да направи със своя замък край Сен Тропе.
— Ще го превърна в най-добрия хотел, разбира се — каза тя като че ли това въобще не подлежеше на съмнение. — И ще взема сестра си да живее с мен там. Ще дам на Алис най-хубавите стаи с изглед към морето, за да може да гледа лодките. Толкова съжалявам за всички лоши неща, които съм казвала за Боб, както и за начина, по който държах с него. Съжалявам още, че бях груба с теб, Филомена.
Филомена каза:
— Всичко е наред. И знаеш ли, странно е, но аз винаги мислех за Боб като за човек, който прави пари и едва ли се интересува от нещо друго, освен може би от кучето си. А сега разбрах, че той е имал чувства към всички нас, че истински се е интересувал от нас. Той е разбрал коя съм аз, моята истинска същност, и ето, че сега никога вече няма да се наложи да бъда любовница на друг мъж.
Погледнах Дейвис, който отпиваше от своето „Перие“, и нищо не казах.
— А какво предрича бъдещето за теб, Дейвис? — запитах.
Той безразлично вдигна рамене.
— Успех, разбира се. Какво друго има значение?
— А хер Допелман?
Допелман се изправи. Както обикновено, той стискаше чаша „Бордо“, някакъв сорт, особено любим на Боб. Чувствах се виновна, че го бях преценила неправилно и бях поръчала виното специално за него.
— Преди няколко години аз взех едно изключително глупаво решение — каза той. — Сега, благодарение на Боб, имам своя втори шанс. Боб има вяра в мен и аз ще работя упорито, за да докажа, че е прав.
Ние вдигнахме тост за това, а Допелман отново седна. Вече бяхме приключили с ордьоврите и рибата и сервитьорите прибираха празните чинии. Донесоха салати, украсени с листенца от магданоз, както и няколко вида превъзходно сирене. Бордоле каза:
— А ти, Дейзи? Какво ще правиш с живота си сега, какви са плановете ти?
Не бях планирала нищо след залавяне убиеца на Боб. В моя объркан ум бъдещето включваше, по някакъв начин, Монтана, но очевидно това беше още една неосъществима мечта.
— Не знам — казах и се изчервих под погледа й. — Още не съм мислила. Предполагам, че ще даря доста пари на различни фондации, за да помогна на болните деца, на борбата с глада в различни изостанали държави, както и за защита на животните. Боб винаги е подкрепял тези инициативи. „Снийдли Хол“ ще бъде моят дом, макар че през лятото ще прекарвам много време във вилата.
Станах с чаша в ръка и казах:
— Искам да вдигна тост в чест на сър Робърт Уолдо Хардуик, рицар, честен и справедлив мъж. Добър човек, макар на моменти да се превръщаше в истински деспот — добавих, с което ги накарах да се засмеят.
Най-после ние вдигахме тост в чест на Боб, както той се надяваше да стане. Монтана най-после се появи с чаша „Бейкт Аляска“, друго от любимите питиета на Боб. Светлините бяха приглушени и придружени от барабанни удари, се появиха сервитьорите с блестящите сребърни чинии. И всички заръкопляскаха.