— Всъщност аз слушах това, което ми казваше Роберто — каза тя и влезе у дома си.
Глава 28.
Дейзи
Бордоле трябваше да пристигне още предния ден. Изпратих кола на летището да я посрещне, но шофьорът ми каза, че тя не е била в самолета. И нито дума от нея оттогава. Крачех из апартамента и се питах къде ли е и какво ли става с нея. Звънна телефонът в къщата и аз бързо грабнах слушалката.
— Можеше поне да се обадиш! — извиках.
— Толкова много ли ти липсвах? — каза Монтана.
Аз въздъхнах и се извиних. Беше долу и му казах да се качи.
— Съжалявам — казах отново, когато той излезе от асансьора. — Помислих, че е Бордоле. Трябваше да пристигне още вчера, но като че ли се изгуби някъде между Чикаго и Лондон. И не отговаря на нито един от телефоните си.
— Правила ли е това преди?
Отговорих утвърдително.
— Тя е импулсивна по природа, винаги прави това, което й хрумне, което иска в момента. Ако изникне нещо по-вълнуващо, ще го приеме. Независимо от всичко.
— Мога ли да направя нещо по този въпрос?
— Тя ще дойде — казах аз с надеждата, че съм права.
Седяхме един до друг на белия диван пред високите прозорци, които гледаха към сивия парк. Беше късен следобед. Запитах Монтана дали би искал чай, кафе или питие. Той поклати глава и каза, че би искал да се заемем с работата.
— Срещнах се с Допелман — каза той и аз ококорих широко очи от изненада.
— О, ти наистина си добър в професията си — казах. — Намери го все пак.
Изслушах подробностите за срещата им.
— Но защо е избягал?
— Точно това трябва да открия. Имам среща във Вашингтон утре с човек, който твърди, че го познава добре.
— Стар приятел?
— Съмнявам се. Допелман е много затворен човек, на всеки би му било трудно да е приятел с него.
— А какво ще ми кажеш за Розалия и за хотела в Андалусия, подходящ за медени месеци?
— В живота има много по-лоши неща от това, да прекараш медения си месец там.
— Не би могло да ми се случи нищо по-лошо от това да съм обречена на нов меден месец. Първият ми меден месец беше същински ад — десет дни на Хаваите с половината население на Лос Анджелис и шумните им деца, а съпругът ми прекарваше цялото си време в разговори по мобилния си телефон и само господ знаеше на кого се обажда, може би на някоя друга двайсет и няколко годишна красавица, с която би искал да бъде. На всичкото отгоре, получих хранително отравяне от някакви миди и прекарах два дни в леглото, сама, докато той ходеше на риболов с други мъже. Или поне така ми казваше. Но сега започвам да си задавам въпроси.
— Не можеш да пазиш лошите спомени до края на живота си. Трябва да ги преодолееш, да не се връщаш към тях.
— Проблемът е в това, че все още не знам къде сгреших, какво лошо направих.
— Нищо лошо не си направила, освен че си се омъжила за неподходящ човек.
Погледнах Монтана право в очите.
— Сериозно ли мислиш, че не съм направила нищо, което да отдалечи съпруга ми от мен, че не съм виновна за това, че ме е напуснал?
— Предполагам, че просто е бил човек, неподходящ за брак. Мисля, че просто не е човек, който може дълго да остане с някого. Обзалагам се, че вече е изоставил двайсет и няколко годишната красавица и преследва следващата, а може би дори по-следващата.
— Той е негодник! — казах.
Хари се съгласи. После, за моя изненада, взе дланта ми в своите и я докосна леко с устни. По ръката ми нагоре запълзя горещина. Казах си, че това е само лека целувка по ръката и че тя нищо не означава, че между нас няма нищо общо, освен нещастието от един разбит брак и едно самотно детство.
— Ние и двамата сме дълбоко наранени — казах с треперещ глас, когато той пусна ръката ми.
— Тогава, да сключим сделка. Аз обещавам да те пазя от лошите мъже, а ти обещаваш да ми правиш компания, за да не се чувствам самотен.
— Сделката е сключена.
Ние се гледахме втренчено и сериозно известно време, после той хвана брадичката ми, наклони лицето ми към своето и този път ме целуна истински и много нежно. Изпитах порив да го притисна към себе си и да го целуна по-страстно, но успях да се съвзема и да се въздържа, сведох поглед с порозовели бузи и се отдръпнах от него. Монтана отново доби напълно делови вид.
— И така, вече знаем къде живеят всички заподозрени от списъка на Боб, а освен това имаме и мотив за всеки от тях. Поканих и хората, които ще отвличат вниманието на основните заподозрени — един познат на Боб на име Брандън ван Зелдер, прехвърлил четирийсетте, с приятен външен вид, с добри връзки, добър играч на бегамон, а и жените много го харесват. Той ще доведе със себе си млада певица. Познавам я добре. Мисля, че тя доста успешно ще отвлича вниманието и ще ни забавлява, когато настъпят достатъчно лоши моменти. А после идва и Рег Блънт.