Но Ретс вече се беше извърнал. Гледаше втренчено вратата. Тя беше полуотворена, но аз и без това вече бях усетила леко раздвижване на въздуха — сякаш беше повял хладен бриз.
— Ти почувства ли това? — запитах.
— Какво?
— Лекият ветрец, който току-що премина през стаята.
Бордоле сви рамене.
— Не, нищо не почувствах.
— Не знам какво е, но се случва много често напоследък. Сякаш около мен непрекъснато полъхва вятър, но вратите и прозорците винаги са затворени. Мисля, че може би е Боб — нали разбираш, сякаш той се връща, за да провери дали двамата с Ретс сме добре…
Очите на Бордоле щяха да изскочат.
— Ти си луда! — Погледна нервно към вратата и коридора зад нея. Нямаше никого. — Не ми казвай, че вярваш в призраци!
— Може би — отвърнах колебливо, защото май вече започвах да вярвам.
Обаче Бордоле ме накара да стана и да проверя апартамента, после заключи вратата на спалнята, преди да си легнем да спим. Знаех и без това, че всичко е наред, защото Ретс отново се беше настанил на леглото ми и спеше. Той никога не би направил това, ако Боб беше наоколо. Но мина много време, преди ние двете да заспим онази нощ.
Част ІІІ
Ден първи. Пристигане на борда на „Синята лодка.“
Заподозрените
„Много жени имат минало, но за нея са ми казали, че има поне дузина, и че всичките са й лика-прилика.“
Глава 30.
Дейзи
„Синята лодка“, дълга триста фута и широка четирийсет и пет, беше една от най-големите яхти, плаващи из Средиземно море. Построена в Бремен от известния корабостроител Лурсен, тя би могла много точно да бъде описана като мегаяхта. Технически, с елегантния си стоманен корпус и двата мощни дизелови двигателя, тя можеше да достигне скорост от двайсет възела, с обхват от шест хиляди морски мили. Лесно би могла да прекоси Атлантическия океан, но плаваше предимно по средиземноморски води, защото нейната собственичка, американка и приятелка на Боб, наследничка на петролен магнат, обичаше да прекарва лятото по неговите брегове.
Яхтата се извисяваше на пет палуби височина, имаше и широки странични палуби. Разполагаше с трийсетфутова лодка, почти невидима, така добре беше скрита на една от палубите, с която можеше да се стига до пристанището, когато яхтата е хвърлила котва по-навътре в морето. Имаше и две лодки, специално пригодени да я снабдяват с гориво, прибрани до десния борд, така че нищо не разваляше красивите очертания на яхтата, дори осемместният сребристосин хеликоптер, кацнал на най-горната палуба. На плавателната платформа, която можеше да се спуска хидравлически, бяха и „играчките“ на яхтата — водни ски, акваланги и всякакви други принадлежности за гмуркане.
Над най-ниската палуба — тази, на която бяха резервоарите за гориво — бяха и каютите на трийсет и шест членния екипаж, заедно с техните собствени трапезария и салон. На по-горната палуба бяха каютите на гостите — четири луксозни апартамента и девет самостоятелни каюти. А над тях беше главната палуба с огромното централно преддверие, с мраморните подове, меката мебел и абаносовите масички, отрупани с цветя. А зад това красиво фоайе бяха асансьорът от стъкло и кристалното стълбище. Имаше библиотека, стая с телевизор и просторна трапезария; фризьорски салон, малък гимнастически салон и баня, разположени на горната палуба.
На задната палуба беше плувният басейн, заобиколен от удобни подплатени шезлонги и овална маса, около която, под звездите, можеха да се хранят двайсет души. На предната палуба — барът, както и тенти, под които пасажерите можеха просто да поседят и да почетат.
Най-горе, зад мостика, който беше снабден с най-модерните технологии, имаше пиано бар, целият от стъкло, който бавно се въртеше, за да може хората вътре да се насладят напълно на гледката.
Огромната спалня на апартамента на собственичката беше с широки панорамни прозорци и камина за студените, но може би романтични, нощи. Стените на всекидневната стая, съединена със спалнята с врата, бяха покрити с ламперия от орехово дърво, които бяха в абсолютна хармония с ореховите греди на тавана от слонова кост. Килимите бяха в кремави цветове, а мебелите — меки и удобни.
Яхтата не беше боядисана в обичайното кобалтовосиньо. Цветът й беше избран лично от собственичката — жена, влюбена в Средиземно море: в най-светлия нюанс на аквамарина. Цветовата гама, в която яхтата беше издържана, беше добре премислена и цветовете се преливаха, наподобявайки морските води, пясъка, слоновата кост и тъмносиво. Меката мебел и тентите на палубата бяха сини и дори хавлиите бяха в онзи нюанс на плитките морски води, а по тях бяха избродирани раковини в пясъчно жълто.