Нито една подробност не беше забравена както в конструкцията на яхтата, цената на която беше близо сто милиона долара, нито във вътрешния дизайн, един от най-добрите в света. И няма нужда да казваме — „Синята лодка“ беше зеницата на окото не само за собственичката си, но и за капитана си.
Капитан Юрген Андерс беше норвежец и беше прекарал целия си живот или на вода, или близо до нея. Беше завършил Морската академия и беше служил първо във флотата, а после беше работил на големите презокеански лайнери. Беше горд, че е капитан на една от най-добрите и най-красивите яхти, беше горд, че работи за жена, от която се възхищаваше и която се отнасяше с него като с приятел. Беше горд, че може да покаже яхтата на онези, които имаха привилегията да се качат на борда й, а цената за едноседмично плаване беше почти половин милион долара.
В онзи ден капитан Андерс лично беше прегледал цялата яхта, за да се увери, че всичко е в идеална форма. След това строи екипажа на палубата, за да изчакат пристигането на гостите.
Слънцето печеше ярко над Монте Карло, във въздуха се носеше ароматът на мимоза и бензин. На пристанището ни чакаше елегантна лодка от махагон и стомана, за да ни закара до яхтата. Това щяха да направят двама привлекателни млади членове на екипажа, които ни поздравиха, а после ни помогнаха да се качим в лодката. Багажът ни беше натоварен в друга лодка и ние бързо се понесохме през пристанището към мястото, където беше закотвена „Синята лодка“.
Капитанът и екипажът се бяха строили, за да ни посрещнат.
— Кралските особи сигурно се чувстват така всеки ден — прошепнах аз на Бордоле.
Капитан Андерс беше русокос и привлекателен и забелязах Бордоле да му хвърля изпълнени с възхищение погледи, докато той ни показваше кораба си с всичките му екрани, инструменти и радари, от които нищо не разбирах.
Запознахме се и с главния готвач и видяхме безупречната кухня, както и избата с вино, в която бяха представени всички по-добри марки, както и моето любимо обикновено розе от Сен Тропе. Готвачът ни каза, че купува хранителните продукти от местните пазари на всяко пристанище, за да бъдат възможно най-пресни, а рибарите от всички пристанища обикновено му се обаждали, когато видели яхтата, за да му предложат риба от последния си улов.
Показаха ни и пълния с цветя апартамент на собственичката, просторната всекидневна стая, която имаше прозорци по всички стени, спалните с толкова огромни гардероби, че в тях се влизаше като в малки стаи, както и баните. Забелязах рисунка на Пикасо на едната стена и на Матис — на другата. Когато ми казаха, че този апартамент е за мен, отговорих, че Боб би искал Розалия да го заеме.
Взехме стъкления асансьор до другите каюти за гости. Дадоха ми преден апартамент — по-малък, но също така прекрасен, с огромен прозорец, който гледаше към палубата. Беше пълен с рози и лилии, на стената имаше рисунка на Климт, на която беше изобразена висока жена в рокля от нещо като пачуърк, изработена от дантела, коприна и кадифе.
Бордоле получи каюта по-нататък по коридора, по-малка, но съвършена. Мебелите бяха вградени в стените, чиято ламперия беше от бледо дърво. В тази стая нямаше ъгли, а само извивки.
Оставих я да разопакова багажа си с помощта на прекрасната скандинавска стюардеса на име Камил, вчесах косата си, сложих червило на устните си и пооправих доста измачканата си жълта ленена рокля. После взех стъкления асансьор до главната палуба, за да намеря Монтана и да поздравя гостите си.
Намерих го, елегантен в черните си панталони и бяла ленена риза, разтворена при врата, с ръкави, навити до под лактите и разкриващи загадъчната татуировка, леко зловещ с това негово ястребово лице и ниско подстригана коса. Отново осъзнах, че той ме привлича.
Пригладих полите на ленената си рокля и ми се прииска да се бях преоблякла. Но сега беше прекалено късно, той вече ме беше видял.
— Като ангел небесен — каза присмехулно. А после обхвана лицето ми между дланите си и твърдо ме целуна по устните. — Радвам се да те видя. Не знам защо, но много ми липсваше.
— Винаги ли поднасяш такава смесица от комплименти и присмехулни забележки?
— Невинаги. — Той се усмихна широко. — Както и да е, изглеждаш прекрасно за детектив.