— Ха, Дейзи Кийн, жената детектив. Това ще е шегата на деня.
— Имай ми доверие, сърце мое, този ден дойде. Или поне моментът ще настъпи, когато пристигнат гостите ни.
Не се наложи да чакаме дълго. Първа пристигна лейди Даян Хардуик.
Глава 31.
Даян
Даян стоеше на палубата и наблюдаваше, с поглед като на орел, как носачите носят нейните куфари „Вютон“ и как пъшкат под тяхната тежест. Тя отиде при тях, за да им каже какво точно мисли за тях и тяхната несръчност. Заговори им на същия френски език, характерен за работническата класа, на който говореха те.
Тя погледна с одобрение и възхищение яхтата, докато лодката я носеше към нейната съдба. Жалко, че това беше замислено като „бдение“ за смъртта на Боб и трябваше да се примири с присъствието на онази Кийн, за която подозираше, че е била любовница на Боб и следователно, с която нямаше намерение да прекара повече време от абсолютно необходимото. Запита се кои ли ще бъдат хората, които ще й правят компания на борда. Ако бяха приятели на Боб, със сигурност бяха богати, а това я устройваше напълно.
Тя се беше облякла много грижливо за целта — бял ленен костюм и сламена шапка, еспадрили с дебели подметки и скъпа чанта „Ботега Венета“. Когато стъпи на борда на яхтата, усмихнатият капитан я поздрави като кралица. Придружи я до преддверието, където, както каза, ще я чака мис Кийн. Капитан Андерс беше доста привлекателен и тя го удостои с една от най-очарователните си усмивки. Доволна, се почувства отново на мястото си.
Дейзи
Красивото преддверие беше пълно със светлина, във въздуха се разнасяше ароматът на лилиите, които бяха подредени във вази из цялото помещение, а аз стоях в средата, когато влезе Даян. Разбрах, че ме е познала, защото ме е запомнила в онази унизителна вечер в хотел „Дю Кап“, когато беше успяла да хване лъва — на име Боб — в бърлогата му и да му иска настойчиво пари. А сега тя се опита да ме постави в неудобно положение, като заговори на френски.
— Мис Кийн, comment са va?
— Bien, merci, et vous, лейди Хардуик? — казах аз. — Добре дошли на борда на „Синята лодка“ и ви благодаря, че приехте поканата за това малко плаване. Знам колко доволен щеше да бъде Боб.
Все още на френски, Даян каза:
— На Боб беше много трудно да се угоди.
— Позволете ми да ви представя Хари Монтана — казах. — Той също беше приятел на Боб и ще сподели с мен задълженията на домакин по време на плаването.
Монтана галантно се наведе над ръката на Даян.
— Шампанско, лейди Хардуик? — запита той и извика стюарда.
Зад тях изведнъж настана раздвижване, после висок и силен женски глас възкликна на италиански:
— Мили боже, но това е великолепно! Нима Боб Хардуик е купил тази лодка само за себе си?
Даян се обърна рязко и застана лице в лице с Филомена Алгарди.
— Ти! — Тя сякаш изплю думата. Обвинително.
— Ти! — отговори по същия начин Филомена.
И двете се завъртяха към мен.
— Какво прави тя тук? — запитаха едновременно.
— Това е плаването на Боб, той е поканил и двете ви — казах бързо, но лицето на Даян вече беше почервеняло от гняв.
— Как се е осмелил?! Как се е осмелил съпругът ми да покани любовницата си на това така наречено „бдение“. Как се е осмелил!!
— Лейди Хардуик — казах тихо, — такава беше последната воля на Боб. И вие трябва да я уважавате. Или, в противен случай, можете да се откажете от плаването.
Бях изиграла коза си и Даян го знаеше. Чек за сто хиляди долара я чакаше и тя нямаше намерение да слезе от борда на лодката без него. Нито пък щеше да си тръгне, докато не бъдеше прочетено завещанието и тя не се почувстваше победител, както беше сигурна, че ще стане.
Без да обърне каквото и да било внимание на Филомена, тя се обърна към стюарда.
— Заведете ме в апартамента ми, млади човече — каза тя надменно и се отдалечи.
— Вечерята ще бъде сервирана в осем и половина, лейди Хардуик! — извика Монтана след нея.
Тя се обърна и го изгледа.
— Разбира се! — Въздъхна, защото знаеше, че няма избор.
Филомена беше облечена в блуза от копринено жарсе, която се плъзгаше по великолепното й тяло като втора кожа. Тюркоазените и сините нюанси на блузата подчертаваха перфектно синия цвят на очите й и златистия загар на кожата й. Русата й коса беше прибрана назад в хлабав кок и забодена с кехлибарени фуркети, а златистите й сандали бяха обсипани с тюркоазени камъчета. Носеше тъмнооранжева мека кожена чанта, „взета назаем“ от бутика, в който тя работеше.