Монтана се засмя и предаде двамата на грижите на стюарда, който щеше да им покаже каютите.
В този момент на борда се качи Чарли Клемънт — с вид на преуспяващ бизнесмен във ваканция — в бяла риза и бежови копринени панталони, без чорапи, с меки велурени обувки, а на ръката му беше преметнат блейзър.
— Тук е дяволски горещо! — изсумтя недоволно той вместо поздрав. — И освен това ме накараха да чакам. Това не е добре, просто не е добре.
— Добре дошли на борда на „Синята лодка“, мистър Клемънт. — Не успях да удържа сарказма, в гласа си. — Сигурна съм, че Боб щеше да се радва да ви види в компанията на старите си приятели, независимо от горещината.
— И колко, по-точно, от приятелите на Боб са поканени на това плаване?
— Около дузина. Нека ви представя един. Това е Хари Монтана, той ще ми помогне да се справя със задълженията си на яхтата.
Чарли му стисна ръката, после го огледа от главата до петите.
— Ще ви оставя, ако не възразявате — каза той и отстъпи назад. — Трябва да взема хладен душ, да се освежа.
— Вечерята е в осем и половина, Клемънт — каза Монтана, след като той вече се беше обърнал.
Чарли отново се обърна с лице към нас.
— Искате да кажете, че ще вечеряме всички? Заедно? Исусе, що за плаване е това?! Аз избирам с кого да вечерям!
— Такива са условията на Боб. И той помоли да се съобразявате с тях. Ако не одобрявате, сте свободен да си отидете.
Клемънт го гледа дълго и втренчено. После каза:
— Ха! По дяволите, да бъде както искате! — и той се отдалечи, без да скрива гнева си.
Брандън ван Зелдер беше следващият, който се качи на борда. Той беше стар познат на Боб, както набързо ме осведоми Монтана. Както и жената, която беше с него. Висок и красив, с тъмна гъста коса и пронизващ поглед на тъмните очи, ван Зелдер беше с безупречна външност — блейзър „Бриони“ и къси панталони тип бермуди. Той весело махна с ръка на Монтана. Жената беше висока почти колкото него, с водопад от руси коси и с блестящи като сапфири очи. Стройна като модел, с изключително дълги крака, тя приличаше на привидение със златист тен, облечено в семпла сива рокля с дължина малко над красивите колене.
— Просто реших, че в тази игра трябва да има и малко подправки — каза ми Монтана през рамо, преди да прегърне блондинката, която го целуна по устните.
Моите устни образуваха тясна права линия и аз решително извърнах поглед встрани.
— Здравейте, аз съм Брандън ван Зелдер.
Облеченият в „Бриони“ аристократ говореше на мен.
— Разбрах, че вие сте нашата домакиня. Много мило от ваша страна да ме поканите. Обичам приятните неща като това, защото те ми дават възможност да намеря партньори за бегамон, нали разбирате. Аз съм много добър в тази игра, както непрекъснато си повтарям. Вие играете ли?
— Здравейте и да, играя или поне играех от време на време, когато Боб…
— Брандън, как си, човече?
Монтана се приближи и двамата се прегърнаха, затупаха се сърдечно по раменете и се усмихнаха широко един на друг. После Монтана каза:
— Позволи ми да ти представя Тексас Джоунс.
Нададох вътрешно стон. Разбира се, жената със зашеметяващата външност би трябвало да има някакво диво име — например Тексас.
— Радвам се да се запозная с теб, Дейзи. — Тексас имаше приятен южняшки акцент. — И ти благодаря, че ме покани на това пътуване. Нямам често такива възможности, защото се налага много да работя, това е. Нали знаете, пея. Аз съм кабаретна артистка. Работя понякога и на големите презокеански кораби, но никога не съм виждала нещо така великолепно като тази яхта. А това е първият път, когато съм поканена като гост.
— Тогава, надявам се, плаването ще ви хареса — казах, изпитала поне лека топлина към нея.
Монтана им каза кога ще бъде сервирана вечерята и те тръгнаха към каютите си, секунди преди да пристигне и Дейвис Фарел. Беше облечен като хипи — намачкани къси панталони, тениска, дънково яке и кафяви кожени сандали. Дългата му коса беше прибрана в конска опашка, брадата му беше набола. Въпреки това нямаше съмнение, че е привлекателен мъж. Той огледа суперлуксозното мраморно преддверие, паркета с фигури от разноцветно дърво, стюардите в белите униформи със сребърните табли с шампанско, изобилието от разнообразни цветя, многобройните доказателства за богатство и власт. Очевидно беше, че се чувства у дома си.