— Здравейте всички!
Жизнерадостният глас на Джини се разнесе в бара, а тя самата си пробиваше път с лакти, облечена в черни панталони, черно потниче с тънки презрамки и високи сандали. В русата й коса бяха забодени няколко черни пера. С широка и щастлива усмивка, тя седна на високото столче до Монтана и си поръча джин с тоник и лед.
— Обичам класическите питиета така, както обичам и класическите мъже — добави тя с дяволито намигане. В същото време оглеждаше от главата до петите Чарли Клемънт. — Кой си ти? — запита тя, несмутена от неговото недружелюбно отношение.
— Чарли Клемънт — каза той сковано и й кимна леко, което вероятно трябваше да бъде нещо като официален поздрав.
— А аз съм Джини Бън. Значи и ти си приятел на Боб?
— Бивш приятел.
Помислих си, че въпросът й май беше попаднал право в целта. Джини обаче отново не се смути от поведението му, излъчващо студенина.
— Чакай малко, спомням си те! Идвал си в „Снийдли“ няколко пъти, а също така си идвал и в „Рамс Хед“. Аз съм сервитьорка там. — Тя опита джина с тоник и кимна, за да изрази професионалното си одобрение. — Винаги си спомням лицата — добави тя, като гледаше замислено Чарли.
После, внезапно млъкна и лицето й доби затворен израз. Обърна се и заговори с Монтана. Огледах се, за да видя кой друг се беше появил в бара. Нямаше ги още Даян, Розалия и Дейвис Фарел. Видях Допелман да поглъща още дузина сандвичи и други ордьоври и поръчах втората си чаша „Космополитън“, след което отидох при Бордоле, която все още разговаряше с Тексас.
— И така, какво мислите вие, момичета? — Настаних се на столчето до тях.
— Мисля, че всичко тук е просто прекрасно, особено защото не се налага нищо да плащам — каза Тексас с южняшкия си акцент. — Защото аз съм момиче, което работи, за да изкарва прехраната си, нали знаете. Не мога да си позволя плаване на такава луксозна яхта.
— Не се налага да работиш. Можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш — каза Бордоле. — Богат мъж, имам предвид, Тексас пресуши водката си.
— Не е в стила ми, скъпа. Аз съм от онези, които се влюбват лудо в мъжа, още преди да са разбрали дали е богат или беден. А досега мъжете все са се оказвали бедни. — Тя се засмя. — Такъв ми е късметът, предполагам.
Тексас не беше от жените, които влагат корист в своето въздействие, както човек би могъл да предположи от външния й вид. Тя беше наистина мила и добра. На пръв поглед само заблуждаваше, че е от онези жени, които преследват богатите мъже. Като се замислих за мъже, погледнах Монтана. Той все още говореше с Джини. Чудех се дали въобще някога щях да преодолея тази ревност към мъж, който просто искаше да сме приятели или добри познати. Към мъж, който ме беше помолил да му правя компания, за да не се чувства самотен, и който, в замяна, щеше да ме пази от лошите мъже.
Чудех се още дали тази вечер въобще ще има край, когато стюардът обяви, че вечерята е сервирана.
Глава 34.
Дейзи
Овалната трапезария изглеждаше много красиво. По средата на дългата маса бяха подредени синьо-зелени хортензии в сребърни купи. Свещите бяха навсякъде и светлината им в нюанси на розово създаваше съвършена романтична атмосфера. Шампанското и другите вина се изстудяваха в кристални шампаниери. Стюардите, в красивите си униформи, очакваха гостите.
Влезе Розалия, придружена от Хектор и Магдалена, а след тях започнаха да пристигат и останалите. Липсваха само Даян и Дейвис Фарел.
Монтана беше разпределил местата около масата и сега всички се трупаха, за да прочетат имената си върху картичките, нетърпеливи да узнаят кой ще бъде съседът им. Аз и Монтана щяхме да бъдем начело, а Рег и Даян щяха да заемат другия край. До Монтана беше Розалия, след това Чарли Клемънт, Джини и празният стол за отсъстващия Дейвис. След това бяха местата на Филомена и Брандън. Вдясно от Рег беше Тексас, после Допелман, Бордоле, Магдалена и Хектор. Реших, че е знак за нещастие това, че един от нас отсъства и че се налага две жени да седят една до друга, не ми харесваше и това, че Бордоле беше до Допелман.
Когато Даян се появи на прага, се забави достатъчно дълго, за да я забележим всички — тъжната вдовица в черна рокля от шифон. Червената й коса беше вдигната нагоре, на дългата й гладка шия имаше тънка верижка от искрящи диаманти, обеците й бяха от същите диаманти. Трябваше да призная, че изглежда прекрасно. Лицето й обаче придоби твърд израз, когато тя откри, че ще трябва да седи до Рег, който вече пресушаваше първата си бутилка бира „Кроненбург“.