— Давам пени, за да узная какво мислиш — казах аз.
— Мислите ми струват много повече от това.
— Лира, тогава.
— Повече.
— Петдесет долара.
Той протегна ръка.
— Приемам. Плащай.
— Ще трябва първо да ми кажеш.
Той поклати глава.
— Няма да стане така. Трябва да платиш стоката, преди да можеш да я отнесеш у дома си.
Отново въздъхнах, този път с примес на гняв.
— Ти си свадлив човек, знаеш ли?
— Странно, аз пък мислех, че ти си свадлива.
Реших, че не си струва да се ядосвам, отпуснах се малко и се облегнах на перилата. Почувствах дланта му на бузата си и се обърнах да го погледна. Пръстите му погалиха нежно скулите ми, спуснаха се към устните, проследиха очертанията им. Той хвана брадичката ми в шепата си и повдигна лицето ми към своето. Погледите ни останаха приковани няколко дълги секунди, после аз стиснах здраво очи. Почувствах лицето му близо до своето, дъха му, после устата му завладя моята. Беше целувка, която не исках никога да свършва. И когато той най-после откъсна устни от моите и аз поех няколко пъти рязко въздух, му го казах, останала без дъх.
— Не искам това да има край. — Искам вечно да ме целуваш така.
Той отново погали лицето ми, погледът му отново прикова моя, трепетният ми дъх се смеси с неговия. Дланите му се озоваха на тила ми и тръпки полазиха нетърпеливото ми тяло.
— А сега — какво? — прошепнах и се погалих в него, както правят котките. — Искаш ли да дойдеш в каютата ми?
Чух приглушения му смях.
— О, Дейзи, ти вероятно си единствената толкова искрена жена, която някога съм срещал. Винаги ли казваш точно онова, което чувстваш?
Кимнах.
— И това винаги ми докарва беди. — Огледах го похотливо от главата до петите. — Надявам се и сега да стане така.
Той се отдръпна. Хвана ме за ръката и двамата тръгнахме да се разхождаме по безлюдната палуба.
— По-добре да те придружа до каютата ти — каза той, с което ме разочарова.
Застанахме мълчаливо в асансьора, после, близо един до друг, но без да се държим повече за ръце, тръгнахме по коридора към апартамента ми.
Пред вратата се обърнах с лице към него. Усещах ясно всеки сантиметър от тялото му, всеки мой нерв беше изострен в очакване.
— Е? — запитах, все още останала без дъх от силното сексуално желание.
— Дейзи. — Той постави пръст под брадичката ми и повдигна лицето ми към своето. — Сигурна ли си?
Усмихнах се лъчезарно, сякаш заблестяла от желание и наслада.
— Нека ти покажа колко съм сигурна — казах и отключих вратата си, хванах го за ръката и го въведох вътре.
Дали не мислех, че по този начин ще получа малко от силата му, ще стана непобедима като него, чрез него? Дали просто не изпитвах любопитство по отношение на тялото му, по отношение на тайните в живота му, които той продължаваше да пази от мен? Като например какъв е смисълът на татуировката на дясната му ръка? И какво точно означава буквата „С“ от името Хари С. Монтана? И кой е той, защото, разбира се, не знаех почти нищо за него, освен няколкото думи, които ми беше казал за самотното си детство, че някога е работил в заведение в Галвестън и е бил „нещо като приятел“ на Боб Хардуик.
Монтана беше загадъчен по много начини, а ето, че щях да имам възможността да опозная поне тялото му и да разбера какъв любовник е. Дали щеше да бъде така, както си го представях? Дали щях да се отпусна в прегръдките му като закопняла за любов девица и да чакам, тръпнеща, докосването му? Не и аз. Аз не губех време. Безсрамна поради силния глад, който изпитвах, разкопчах роклята си за части от секундата, а той вече ми помагаше да сваля и останалото.
— Дейзи, Дейзи… сладка, съвършена Дейзи — каза той, като се възхити на гърдите ми, чиито зърна бяха настръхнали и очакваха ласките му.
После, като рицар в блестящи доспехи, той ме взе на ръце и ме занесе в леглото. Легнах на възглавниците и го загледах как се съблича и застава пред мен — толкова красив, колкото въобще някой мъж може да бъде. Направих му знак да се доближи, седнах в леглото, а той приседна в края и ме взе в прегръдките си, голите ни тела се допряха, изгарящи от страст. Аз се разтопих под леките му нежни целувки, излагах цялото си тяло на допира му, целувах го в отговор и не можех да понеса мисълта, че някога ще трябва да се отделя от него.
— Докосни ме — прошепнах, опиянена от усещането за пръстите му върху кожата ми. — Докосни ме — шепнех отново… и отново… докато устните му ме галеха. И: — Ах, Монтана, Монтана…