И ние отпихме, изядохме всичките шоколадови бонбони от кутията на нощното шкафче, изведнъж огладнели от правенето на любов.
— Тук обслужването по стаите е двайсет и четири часа в денонощието — напомни ми той.
— Но какво ще си помислят, ако те видят в стаята ми? — запитах, шокирана.
Той поклати глава и отново се засмя.
— Ела тук, глупавичкото ми, гордо момиче — каза той и ме дръпна в скута си.
Забравих и за шампанското, и за обслужването по стаите и започнах отново страстно да го целувам.
Част VІ
Ден втори. Сен Тропе
„Животът е чужд език:
Всички хора имат лошо произношение.“
Глава 36.
Дейзи
Спах със съня на ангелите. Тялото ми прилягаше към това на Монтана така, сякаш бяха създадени едно за друго. На следващата сутрин, неясно долавяйки дневната светлина зад спуснатите завеси, най-после успях да се измъкна от обзелата ме сънливост и доволство, отворих очи и го потърсих. Не беше до мен. Потърсих с поглед бележка, после погледнах във всекидневната и в банята. Нямаше го. Гледах втренчено наоколо, изумена. Монтана ме беше изоставил, без дори да ми каже една дума.
Глупаво е, предполагам, но болката от отхвърлянето отново ме връхлетя — същата ужасна агония, която бях изпитала, когато ме беше напуснал съпругът ми. Пукнатините, които се бяха образували в твърдата защитна обвивка на сърцето ми снощи, когато Монтана ми беше разкрил своята уязвима страна, зараснаха и отново се втвърдиха. Казах си, че съм глупачка, а мъжете са си мъже — преследват само секс и нищо друго. Но нали аз го бях съблазнила? Той ме беше запитал дали знам какво правя, и аз, толкова безгрижно, бях отговорила утвърдително. И ето, сега получих онова, което исках. Нито повече, нито по-малко. Реших, че това няма да се повтори и че всичко е приключило още преди да е започнало.
Изведнъж ми хрумна, че зад големия прозорец лежи вълшебното малко пристанище на Сен Тропе. Виждах залесените с борови гори хълмове на Раматуел, които се издигаха в ясното синьо небе. Чувах крясъците на чайките и когато отворих прозореца, долових аромата на цветя и мириса на море. Имах нужда от плажа и от топлината на слънцето, за да стоплят нараненото ми от любовта тяло. Имах нужда да охладя болката си в хладното синьо море, да вдъхна отблизо и с пълни гърди освежаващия аромат на цветята. Имах нужда от розе и прясна риба и от онези малки диви ягоди, които тук наричаха fraises des bois. И, разбира се, нямах нужда от Хари Монтана.
Влязох под струята на душа и оставих водата блажено да ме облива, да отмие следите от правенето на любов. Толкова чиста, че кожата ми чак скриптеше, излязох от банята, облечена в мек бял халат, и точно в този момент моята стюардеса, Камил, пристигна със закуската. Налях си чаша кафе и отхапах от масления ронлив кроасан, изпечен така, както само французите могат. После звъннах в стаята на Бордоле.
— Какво? — отговори тя.
— Будна ли си?
— Вече да.
— Дръпни завесите и погледни навън.
Чух я да мърмори недоволно, докато става от леглото, после чух звука от завесите, които тя дърпаше силно. После:
— О! Погледни само!
— Напълно будна ли си вече? — запитах, широко усмихната.
— Можеш да се обзаложиш. Какво си планирала?
— Плаж. Плуване. Обяд. Вино. И може би малко пазаруване по-късно…
— Дай ми половин час, бейб, и съм цялата твоя. О, чакай минутка, ами заподозрените? Нима ще ги оставиш съвсем сами?
— Е, искаш ли да отидеш на плаж с Допелман? Или с Чарли Клемънт? — Чух я да надава тих стон. — Разбира се, че не искаш. И аз не искам. Всичко това може да върви по дяволите, Бордоле, ще оставя Монтана да се справи с тях.
— Хм. — Почти чувах как мозъкът й бързо работи, щрака. — Какви, точно, са в момента отношенията ти с Монтана? Снощи ми се стори, че сте доста интимни. И не си прави труда да ми казваш, че греша. Мога да подуша началото на любовна връзка от петдесет крачки.
— Е, да, но този път наистина грешиш. Всичко вече приключи.
— Приключи? Мислех, ще ми кажеш, че току-що е започнало!
Въздъхнах и накратко й разказах случилото се през последните няколко часа. Накрая казах:
— Когато един мъж си тръгне просто така, без дори да каже довиждане, без да остави бележка и дори без да се обади по телефона, какво трябва да мисли една жена?
— Най-лошото — съгласи се Бордоле.