С ръце в джобовете, Монтана гледаше останките и мислеше. Ех, ако Боб беше успял да избегне това… Но Боб беше загинал и сега Лен беше тук, за да каже как точно е станало това.
— Взехме проби от онова, което е останало от двигателя, и ги изпратихме в лабораторията. Върнаха се с положителен резултат за експлозив. Няма съмнение, че злополуката е причинена от бомба, поставена под двигателя. Била е взривена с дистанционно — най-вероятно скрит мобилен телефон, оставен на вибрация. Всичко, което е трябвало да се направи, е да се набере номерът. И — бинго! Боб е щял да се пръсне на парчета. Но ето какво мисля, че се е случило. Боб е спрял колата и е слязъл, за да се поразтъпче. Докато е бил на шосето, някой е набрал номера на скрития мобилен телефон и колата е избухнала. Боб е бил ударен от взривната вълна и преметнат през ръба на скалата. Не е бил убит директно от бомбата. Затова и не е обгорял като автомобила.
— Искаш да кажеш, че е можел да оцелее, ако се е бил отдалечил още малко?
Лен кимна.
— Мобилният телефон вероятно е бил скрит под седалката му.
Монтана стисна ръката на стария си приятел. Бяха работили заедно и преди и се познаваха добре.
— Благодаря, Лен. Съжалявам, че не мога да остана поне малко и да изпия едно питие с теб, но трябва да работя.
Той потупа Лен по рамото и веднага тръгна към вратата, където, до кормилото на черен „Форд F-250“, го чакаше главният му помощник.
— Случило се е, както мислехме — Монтана разказа какво точно е станало. — Сега трябва да проверим всички обаждания, направени от телефоните на заподозрените в онзи ден.
Помощникът му му хвърли скептичен поглед.
— И това е всичко, а?
Монтана се усмихна.
— Хей, правил си го и преди, човече. Да го направим отново, дори да се наложи да нахлуем в офисите на телефонната компания. Но защо да не започнем от по-лесното? Всички заподозрени са на борда на „Синята лодка“. Офисите на Фарел са в Ню Йорк, а апартаментът му е наблизо. Допелман също е бил тук, бил е отседнал в мотел №6 в близост до летището. А Чарли Клемънт е бил в „Уолдорф Тауърс“. Всеки от тях е имал възможност да го направи.
— Както и някоя от жените. Телефонен номер можеш да набереш и от чужбина, нали знаеш.
Монтана кимна. Разбира се, че знаеше. Не знаеше обаче коя от жените би могла да намери човек, който да постави бомбата вместо нея. Старата поговорка: „Където има желание, се намира и начин“ би могла да се отнесе и към убийството. Всичко е било възможно.
„Ламборджини“-то на Боб било на ремонт в седмицата преди злополуката, а после било откарано на паркинга на сградата, където се намираха неговите офиси. Нямало достатъчно място за трите автомобила на Боб в сградата, където бил апартаментът му, затова той оставял единия в сградата с офисите. Онзи, който го е направил, е забелязал да поставят багажа в колата и е знаел, че Боб ще използва спортния автомобил. Който и да е бил, за него е било лесно да влезе в гаража. Било е необходимо по-малко от минута да се поставят експлозивът и телефонът.
Монтана въздъхна.
— Ти се погрижи за нещата тук — каза той. — Аз ще се погрижа за заподозрените от Европа. А сега, стари приятелю, трябва да хвана самолета.
Частният самолет „Гълфстрийм“ на Боб го чакаше на пистата в Тетърборо. Монтана се обади и каза на пилота да се приготви за излитане, защото ще е там след десет минути. Беше разрешил първата част от загадката. Това вече не беше просто вероятност… Това наистина беше убийство.
Глава 40.
Дейзи
На следващата сутрин излязох на задната палуба, за да поема дълбоко от свежия солен морски въздух. Щяхме да прекараме целия ден в морето на път за Соренто. Яхтата се плъзгаше толкова плавно по вълните, та ми се струваше, че съм в хотел на сушата. Небето беше безоблачно и лазурно синьо, слънцето печеше ярко. А Монтана все още го нямаше. Проверих телефона си, но нямаше специално съобщение от него, само няколко обикновени учтиви фрази.
Вечерята беше истински кошмар предната вечер. Филомена и Даян не си отвориха устата, Чарли Клемънт не излезе от бара, а Допелман отново изчезна, само че този път поне се прибра в стаята си. Розалия изглеждаше разтревожена, а Хектор искаше да знае къде е Монтана, защото трябвало да разговаря с него. Дейвис победи Брандън в игра на бегамон и спечели от него неколкостотин долара, които, знаех, Брандън не би могъл да си позволи, Тексас пиеше болкоуспокояващи и имаше много нещастен вид. А Монтана все го нямаше.