Уверих я, че докато не се продаде „Снийдли Хол“, ние ще продължаваме да се наслаждаваме заедно на карнавала в селото, а после аз лично ще информирам новите собственици за тази традиция и ще ги накарам да се съгласят да я продължат.
— И ти ще имаш своя карнавал и оркестъра, и хвърлянето на кокосови орехи, и евтиния благотворителен базар, и пандишпана с мармалад, и състезанието по печене на торти, което мисис Уейнрайт и без това печели всяка година. А аз обещавам да идвам всяка година просто за да бъда с всички вас. Моите приятели — добавих, а в очите ми вече се бяха показали сълзи.
Малко след това, докато лежах на масата за масаж, а силна и усмихната скандинавка ме разтриваше и закриваше слънчевите лъчи за мен, аз все още се чудех защо Джини трябваше да ми каже, че въпросът е спешен, но че може да говори само с Монтана. На гърба ми поставиха топли плочки, които ме изпълниха с чувството, че всичко е наред, и аз задрямах. В ума ми вече нямаше нито една свързана мисъл.
По-късно ми направиха овлажняваща маска на лицето. Лежах по гръб, мускулите ми се бяха превърнали в желе, на затворените ми очи поставиха резенчета краставица, косата ми беше увита в бяла хавлия. Беше ме обзела неописуема леност. Не исках да видя никого, не исках никъде да ходя — и особено на вечеря със заподозрените. Онова, което наистина исках, беше сандвич, който да изям, облечена в халат за баня пред телевизора в скута с Ретс, който да се опитва да си открадне хапка от филията. Толкова силно копнеех да съм пак в „Снийдли Хол“ и всичко да е такова, каквото беше преди. Когато дори не бях чувала за Хари Монтана.
— Дейзи.
Отстраних резенчетата краставица от очите си и видях Филомена да кръжи над мен, загърната в хавлия за баня. И нищо друго.
— Завиждам ти, Дейзи, изглеждаш толкова спокойна и отпусната — каза тя.
Изглеждаше уморена и разтревожена. Нещо не беше наред. Нещо ставаше.
Тя ме гледа дълго, после сви рамене така, както само италианките могат да го правят, отметна косата си назад, повдигна отново едното си елегантно рамо, наклони глава към него и сведе раздразнително поглед към носа си.
— Толкова съм уморена! — оплака се тя. — Изтощена всъщност! Не съм знаела, че едно плаване може да е толкова изтощително.
— От вълнението е, предполагам. И от всичката тази храна и непрекъснатото преобличане. И аз започвам да копнея за сандвич пред телевизора, облечена само в халат за баня.
Лицето й грейна, тя плесна с ръце, с което постави скромността си в опасност, защото хавлията за баня можеше да се разтвори.
— Дейзи, каква превъзходна идея! Защо да не го направим? Ще дойда да изям един сандвич с теб. Много бих искала!
О, мили боже!, помислих си. Какво направих сега?!
— Е, не знам, аз съм домакинята, така че наистина трябва да присъствам на вечерята — казах предпазливо.
— О, това може да върви по дяволите. А и вечерята снощи беше истинско мъчение. Нека просто да попитаме момичетата, а мъжете могат поне веднъж да се погрижат сами за себе си. Защо не, Дейзи? Ще бъде забавно.
Тя така много искаше да кажа „да“, че се предадох. Определихме си среща в моя апартамент в 19:30, само по халати за баня, без грим.
— Но ще трябва да попитам Даян — предупредих я аз.
— О, майната й на Даян. — Тя отметна коса назад. — Не се налага и аз да й говоря.
— Добре, тогава, аз ще уредя всичко — настоях аз.
Глава 41.
Дейзи
За моя изненада, дойдоха всички жени, облечени в белите си халати за баня, и всичките без грим — е, освен може би малко руж и очевидно молив за вежди (Даян) и бронзов блясък (Филомена). С изключение на това, бяхме такива, каквито Господ ни е създал, плюс няколко години отгоре. Розалия ме изненада, като дойде с Магдалена и малката Бела, които се настаниха пред телевизора с филм на „Дисни“ и пица — любимата храна на малката. Тя беше толкова сладка в бебешко синята си пижама, че за миг си помислих за онова, което бях пропуснала, защото нямах дете.
Дойде и Тексас с помощта на патериците. Тя изглеждаше дори още по-прекрасна, когато беше без грим. Дойде и Джини, добре измита и с розови бузи, с руса коса, завързана на върха на главата с червена панделка, с приятно апетитно тяло под халата за баня. Даян беше оставила дългата си огненочервена коса да пада свободно и изглеждаше с години по-млада — с изключение на очите. Те показваха колко много неща е видяла и дори мисълта за един сандвич в небрежно облекло не можеше да промени това.