Выбрать главу

— И какво, по-точно, стана ти, след като го напусна? — Малките и бели, подобни на котешки, зъби на Филомена проблеснаха в дяволита, немного приятна усмивка. — Известна актриса? Певица като Джейн Бъркин? Съпруга на друг богат мъж? Или просто разведена жена, която има проблем с хазарта?

Макар кобалтовосинята нощ да беше спокойна, изведнъж духна силен вятър, който събори чашата на Даян, и виното се разля по тялото й. Вятърът затихна така неочаквано и бързо, както беше духнал, и Даян ахна. Разтревожена, тя извади книжните кърпички от чантата си и започна да попива течността.

— Буря ли ще има? — запита тя, но морето беше спокойно, а вечерното небе — ясно.

Извиках един от стюардите, за да почисти, налях още вино и раздадох още сандвичи. Всички си взеха поне по още два.

— Е, сандвичите все пак са малки — каза Бордоле и се извини с усмивка. Виждах, че се забавлява.

— Проблемът е — каза Филомена с тъжен вид, — че не знам дали някога отново ще имам такъв късмет. Не знам дали въобще някога ще срещна мъж, богат като Боб.

Не се сдържах и я запитах дали такива са желанията й, дали непременно иска да намери богат мъж, който да се грижи за нея.

— Само това знам как да правя — каза тя простичко. — Да бъда приятелката на богат мъж. Бях на деветнайсет, когато срещнах Боб. Не съм ходила в колеж, никога не съм работила, никога не съм имала възможност да науча как да правя нещо друго. Всичко, което знам, е свързано с дрехи, пазаруване и бижута. Нямате представа колко съжалявам за всичките тези изпуснати години.

— С твоя външен вид, би могла да бъдеш филмова звезда — каза Бордоле, но Филомена поклати глава.

— Не се държа естествено пред камерата. Когато веднъж се явих на прослушване, един от режисьорите ме нарече „безнадеждна“. — Тя смръщи вежди. — Помислих, че това е малко нелюбезно.

Всички се съгласихме с това, с изключение на Даян, която пиеше още вино и гледаше втренчено съперничката си със зъл поглед.

— Не мога да ви вярвам на вас двете — каза Джини. — Вие имате всичко — красота, бляскав живот в луксозни места, възможности. Аз имам само един обикновен живот в село в Йоркшир, а започвам да придобивам чувството, че вие ми завиждате. Имах прекрасно детство. В полето пасяха нашите овце, а зад оранжериите, за които се грижеше татко, имахме малка конюшня, в която беше нашето пони. Имахме две кучета, които спяха на дивана, и няколко черни котки, които ходеха навсякъде наоколо. Къщата беше прекалено малка и в нея цареше непрекъснат безпорядък, братята и сестрите ми непрекъснато се караха за нещо, но винаги налагаха здравата този, който се опитваше да ме тормози в училище. Никога не съм вземала пари от мъж и никога не съм била омъжена, но не защото не са искали ръката ми, а защото такъв е моят избор. Ще усетя, когато срещна подходящия човек, а ако не, е, тогава завинаги ще си остана Джини Бън, най-добрата барманка, която „Рамс Хед“ някога е имал.

Розалия, която беше успяла да разбере по-голямата част от казаното, се обади:

— Браво, Джини, ти с право харесваш себе си и начина, по който живееш живота си. Така трябва да се чувства всяка жена. Колко жалко, че това не важи за повечето от нас — добави тя. — Не бива да подценяваш себе си, Филомена. Ти си красива и си все още млада, макар това да не са единствените ти качества.

Филомена беше започнала да ни показва истинското си „аз“. Знаех, че се чувства неадекватна и според нея, нямаше какво да предложи. И изведнъж изпитах съжаление към нея. Бях сигурна, че тя не е убила Боб, независимо колко отчаяно се е нуждаела от пари.

Дойде Магдалена и каза, че е време да сложи Бела в леглото. Целунах я за лека нощ и след като Бела ми намигна за последен път, двете излязоха. Успях обаче да спра Розалия и да остана насаме с нея. Извадих връзката писма от сейфа и й ги подадох. Тя ги погледна.

— Нямаш представа колко ми беше трудно да ги върна обратно — каза тя. — Не обвинявам Боб, никога не съм го правила. Мъжът трябва да следва избраната от него посока. Но това, мила моя Дейзи, важи и за жените.

Чаках с надежда да каже още нещо, но тя, притиснала писмата до гърдите си, с бликнали в очите сълзи, ме целуна и по двете бузи.