Настанихме се на маса под червена тента и нежният морски бриз разроши косата ми, повдигна настроението ми и аз започнах да се чувствам малко по-добре. Бяха ми омръзнали коктейлите „Космополитън“ и шампанското, затова си поръчах „Пелегрино“ с лимон, докато Бордоле и Монтана си поръчаха бира „Перони“. Донесоха ни чиния калмари, все още съскащи от горещото олио в тигана, както и купа с лимонов сок, в която да ги потапяме. Хапвахме в мълчание и след известно време се отпуснах. Не бях готова да простя на Монтана, но сега поне можех да го гледам в очите, без да ми се иска да го убия.
— Искаш ли аз да започна, или искаш първо ти да ми разкажеш новините си? — запита той.
— Първо ти.
Сложих още един калмар в устата си. Май щях да се върна у дома с десет паунда по-тежка, но кой ли се интересуваше?
— Съжалявам, че те изоставих така неочаквано и грубо, но ми се обадиха в четири сутринта. Ти спеше дълбоко. Не исках да те събудя.
Вдигнах ръка, за да го накарам да спре да говори.
— Тази среща е чисто делова.
— Окей. Обаждането беше от помощника ми в Ню Йорк. Екип от специалисти по веществените доказателства работеше по останките от автомобила на Боб. Бяха стигнали до някои интересни заключения.
Взех си още един калмар, а Хари се наведе през масата и постави дланта си върху моята.
— Чуй ме, Дейзи, това е важно.
После ми разказа как беше умрял Боб. И под горещото слънце на Соренто аз се вледених, превърнах се в бучка лед. Погледнах Бордоле, а нейното изражение също издаваше, че е шокирана, после отново погледнах Монтана. Той каза:
— Съжалявам.
И погали студените ми ръце. У мен се надигна гняв. Бях готова лично да удуша този убиец. Той ми беше отнел Боб. Беше отнел живота на един добър човек, докато той самият продължаваше да води собствения си окаян и жалък живот.
— Разбира се, че е Допелман. Снощи той ми разказа как се е чувствал по отношение на Боб. — Разказах подробностите на Монтана. — Така че, виждаш ли, отмъщението би могло да е мотивът на Допелман. Той е бил, знам го.
— Ще трябва да изчакаме, докато имам неоспоримо доказателство — предупреди ме Монтана.
— А какво ще кажете за Чарли Клемънт? — запита Бордоле.
Разказах им и онова, което Джини ми беше казала за Чарли, както и че Тексас го беше видяла в скандално известния „Екол де Нюи“. Тя работела в Париж преди време и отишла в клуба с мъж, когото срещнала там, защото той й казал, че клубът бил „ексклузивен“. А се оказало, че клубът е едно от онези места, където всеки може да получи секс, както го иска, дори с деца. Мъжът, с когото тя била, й казал, че това място е собственост на Чарли Клемънт, и й го показал. Тя си тръгнала веднага, щом разбрала какво е мястото.
— Значи Боб е бил прав — заключи Монтана. — Сега те всички показват истинското си лице.
— Розалия е единствената, която не се интересува от завещанието на Боб — казах. — Тя не иска нищо от него, никога не е искала.
— Чудя се — каза Монтана замислено.
Бордоле махна с ръка на някого от съседната маса.
— Трябва да тръгвам. Тя грабна чантата си.
Видях капитан Андерс да става на крака, когато тя тръгна към него. Изглеждаха много доволни, че се виждат и че могат да бъдат заедно.
— Бордоле отново е във форма — усмихнах се аз.
Монтана вероятно помисли, че усмивката ми е пробив в моята броня, защото каза:
— А какво ще кажеш за нас, Дейзи? Все така ли ще продължаваме да се караме за нищо?
— Нищо! — Бузите ми порозовяха от възмущение. — Когато заспах, до мен имаше мъж. На сутринта го нямаше, нямаше и никакво обяснение. Това е нищо!?
— Разбира се, че не е без значение, но има разумно обяснение. Освен това ти се обадих и ти оставих съобщение. Не го ли получи?
Погледнах го втренчено.
— Какво съобщение?
— Искаш ли да го чуеш?
Като гледах лицето му, което изразяваше тревога и нетърпение, реших, че ако продължа да се цупя и отговоря с „не“, той може и да си тръгне, а аз не исках това.
— Окей. Хайде, кажи ми — казах кисело.
— И така, ти какво мислиш? — каза той, когато свърши с обяснението.
Станах и дълго го гледах. Без да каже нито дума повече, той ме хвана за ръката и ме заведе долу, на пристанището, където се качихме в лодката и се върнахме на яхтата.